По времето, когато започнах, все още имаше няколко Косачи, съвременници на съставянето на заповедите. Сега не е останал никой от тях, всички са се съобразили със заповед номер седем. Ще ми се да бях попитала откъде се е взело това правило. По каква причина е възникнал всеки от законите? Как са избрали начина на изразяване? Имало ли е и други възможности, преди тези десет окончателно да бъдат въведени?
И какъв е смисълът на номер десет?
От всички заповеди номер десет дава най-голямо поле за размисъл. Да поставиш своя закон пред всички останали е фундаментална рецепта за бедствие.
Полетът беше навреме. Както обикновено. Макар метеорологичните условия да не можеха да бъдат контролирани напълно, отклоняването им от летищата и летателните трасета беше лесно. Повечето авиокомпании осигуряваха точност до 99,9 процента по разписанието.
Самолетът беше пълен, но щедрото пространство около седалките при съвременното въздухоплаване предотвратяваше усещането за претъпканост. Напоследък летенето беше също толкова удобно, колкото и седенето в собствената ти дневна в допълнение с живо представление. Струнни квартети и вокални изпълнители кръстосваха небето в салони, пълни с доволни пасажери. Въздушният транспорт вече беше далеч по-цивилизован, отколкото по времето на Епохата на смъртните. Достигането на определена точка беше станало изключително приятно. Въпреки това пасажерите на „Биг Скай“ от полет 922 бяха на път към дестинация, различна от планираната.
Бизнесменът се беше настанил удобно на място 15C — до пътеката. Винаги настояваше да седи на там, не от суеверие, а по-скоро по навик. В случай че не получеше мястото, ставаше свадлив и се дразнеше от всичко наоколо. Компанията, която управляваше — специализирана в развитието на технологията на хибернация, някой ден щеше да е в състояние да направи продължителността и на най-дългото пътуване да изглежда като няколко минути, но засега го устройваше и „Биг Скай“, стига да получеше място 15C.
Хората все още се качваха и се настаняваха по седалките. Бизнесменът оглеждаше пасажерите, минаващи по пътеката, неособено заинтригувано — вълнуваше го единствено да не ударят рамото му с чантите или куфарите си.
— Заминавате или се прибирате у дома? — попита го жената, седнала до него на място 15A. Нямаше място 15B — концепцията за седалка B, свряна между двама други пасажери, много отдавна беше останала в историята, заедно с други неприятни неща като болестите и правителствата.
— Заминавам — отговори ѝ той. — А вие?
— Отивам си у дома — каза тя и въздъхна тежко, но все пак с облекчение.
Пет минути преди излитането оживление в предната част на самолета привлече вниманието му. Беше се качил Косач, който разговаряше с една стюардеса. Когато Косач искаше да пътува, всяко от местата беше на негово разположение. Косачът можеше да измести пасажер от седалката му, да го накара да се премести другаде или дори да пътува с друг полет. Доста по-обезпокоителни обаче бяха разказите за Косачи, които избират за Прибирането човека, на чието място са решили да се настанят.
Бизнесменът можеше само да се надява, че точно този Косач не е набелязал място 15C.
Робата на Косача беше необичайна. Кралскосиня, обсипана с бляскави скъпоценни камъни, които приличаха на диаманти. Доста ексцентрично за Косач. Бизнесменът не знаеше как да тълкува това. Изглеждаше на възраст малко под четиридесет, но външността не означаваше нищо. Никой вече не изглеждаше на действителната си възраст — Косачът можеше да е както на трийсет и няколко, така и на двеста трийсет и няколко. Косата му беше тъмна и добре подстригана. Погледът — остър и агресивен. Бизнесменът се опита да отклони очи, докато Косачът оглеждаше салона откъм пътеката.
Още трима Косачи се появиха след първия. Те бяха по-млади — вероятно малко над двайсетгодишни. Техните роби, всяка в различен ярък цвят, също бяха украсени със скъпоценни камъни. Имаше тъмнокоса жена с ябълковозелени одежди, обсипани с изумруди, мъж в оранжево, подчертано с рубини, и още един в жълто със златисти цитрини.
Какво беше общото наименование на група Косачи? Не беше ли „елегия“? Странно е да има отделна дума за нещо толкова рядко срещано. Според опита му Косачите винаги се движеха поотделно, никога не пътуваха заедно. Стюардесата посрещна елегията от Косачи, а след това, в секундата, в която я отминаха, се обърна и побягна от самолета.