Спасява се, помисли си бизнесменът, но после мисълта му се стори невероятна. Сигурно бързаше към служителя при гейта, за да го уведоми, че е качила повече пътници. Това е всичко. Не беше възможно да се е паникьосала — стюардесите преминаваха през специално обучение, за да не изпадат в паника. В този момент обаче другата стюардеса затвори вратата, а изражението ѝ излъчваше пълна увереност.
Пасажерите започнаха да си бъбрят. Мърмореха. Някои се смееха нервно.
След това главният Косач се обърна към пътниците:
— Моля за вниманието ви — заговори той с пораждаща безпокойство усмивка. — Със съжаление ви съобщавам, че целият полет е избран за Прибирането.
Бизнесменът го чу, но мозъкът му упорстваше, че вероятно се е объркал. Или пък беше хумор, типичен за Косачите, ако подобно нещо изобщо съществуваше. Целият, полет е бил избран за Прибирането. Не беше възможно. Не беше допустимо. Нали?
В продължение на няколко минути пасажерите осмисляха чутото. После се разнесоха въздишки, стонове, плач и накрая неконтролируемо хлипане. Нещастието можеше да се сравни с отказването на двигател по време на полет, както се беше случвало навремето, в дните на смъртните, при инцидентна повреда на техниката.
Бизнесменът имаше бърза мисъл и мигновено стигаше до решение в момент на криза. Знаеше какво трябва да направи. Вероятно и другите си мислеха същото, но той пръв премина към действие. Скочи от мястото си и хукна по пътеката към задната част на самолета. Други го последваха, но той стигна до задната врата преди тях. Огледа мигновено механизма ѝ, дръпна червената ѝ ръчка и я отвори в ярката слънчева сутрин.
Скок от такава височина до пистата можеше да му причини някоя счупена кост или изкълчен глезен, но нанитите в кръвоносната му система бързо щяха да отделят опиати, които да притъпят болката. Щеше да е в състояние да избяга, независимо от каквато и да е травма. Преди да е успял да се хвърли, чу Косачът да казва:
— Предлагам всички да се върнете по местата си, ако цените живота на обичаните от вас хора.
Беше обичайна процедура Косачите да прибират близките на онези, които оказват съпротива или бягат от Прибирането. Елиминирането на цели семейства беше сериозен повод за преосмисляне на действията. Но все пак ставаше дума за самолет — как щяха да узнаят кой точно е той, ако скочеше и избягаше?
Сякаш прочел мислите му, главният Косач добави:
— Разполагаме с данни за този самолет. Знаем имената на всички на борда. Включително и на стюардесата, която прояви страх да остане на поста си и си тръгна. Цялото ѝ семейство ще плати цената, наред с нея.
Бизнесменът падна на колене и отпусна глава в дланите си. Мъжът зад него го избута и все пак скочи.
Тупна на земята и побягна, по-разтревожен за случващото се в момента, отколкото от онова, което предстоеше утре. Вероятно нямаше семейство, за което да го е грижа, или предпочиташе и те да го придружат в неизвестното. Но бизнесменът не можеше да понесе мисълта, че съпругата и децата му ще бъдат прибрани заради него.
Прибирането е необходимо, каза си той. Всеки го знае и всеки е съгласен, че е жизнено необходимо. Кой беше той, че да спори? Струваше му се ужасно само сега, когато седеше в един от студените столове на смъртта.
Главният Косач вдигна ръка и посочи към него. Ноктите на пръстите му изглеждаха малко по-дълги, отколкото е редно.
— Ти — отсече той, — дръзкият. Ела тук.
Останалите се отдръпнаха от пътеката и бизнесменът пристъпи напред. Дори не усещаше краката си. Сякаш Косачът го дърпаше напред с невидимо въже. Толкова властно беше присъствието му.
— Трябва да приберем първо него — заяви русият грубоват Косач в яркооранжевата роба и вдигна нещо, което приличаше на огнехвъргачка. — Прибери първо него за назидание на другите.
Но главният Косач поклати глава.
— Преди всичко прибери това. Няма да си играем с огън на борда на самолет. Второ, назиданието предполага, че ще остане някой, който ще извлече поука. Безсмислено е, след като няма да оцелее човек, на когото примерът да послужи.
Онзи свали оръжието си и смирено сведе глава. Останалите двама Косачи нищо не казаха.
— Твърде бързо напусна мястото си — обърна се главният Косач към бизнесмена. — Очевидно си на алфа позицията в самолета. Като такъв, ще те помоля да посочиш реда на Прибирането на тези добри хора. Може да избереш да бъдеш последен, но преди това трябва да определиш поредността на останалите.
— Аз… аз…
— Хайде, не бъди колеблив. Доста решително хукна към опашката на самолета. Призови същата воля, за да понесеш този момент.