Очевидно Косачът се забавляваше. Не беше редно — това беше едно от основните правила на Форума на Косачите. В съзнанието му се оформи мисълта Трябва да подам оплакване. Но осъзна, че ще е доста трудно да го направи, когато е мъртъв.
Огледа ужасените хора наоколо — сега бяха ужасени от него. Сега и той беше техен враг.
— Чакаме — напомни жената със зелената роба, нетърпелива да започват.
— Как? — попита мъжът, като се опитваше да наложи контрол върху дишането си. — Как ще извършите Прибирането?
Главният Косач отмести една от плохите на робата си и разкри цял арсенал спретнато подредени оръжия. Ножове с най-различни размери. Огнестрелни. Други предмети, които бизнесменът дори не разпозна.
— Ще избираме метода според настроението си. Без запалителни устройства, то се знае. Сега, моля, започни да посочваш, за да пристъпим към действие.
Жената сви длан около дръжката на мачете и отметна косата си със свободната си ръка. Тя наистина ли облиза устните си? Предстоящата сцена нямаше да има нищо общо с Прибирането — щеше да бъде кървава баня и бизнесменът не желаеше да участва по какъвто и да е начин в нея. Да, съдбата му беше предопределена и нищо не можеше да я промени. А това означаваше, че не е нужно да играе извратената игра на Косача. Изведнъж усети, че побеждава страха и се изправи, така че да изравни поглед с тъмните очи на Косача в същия нюанс на синьото като робата му.
— Не, няма да избирам и няма да ви доставя удоволствието да гледате как се гърча. — След това се обърна към останалите пасажери. — Съветвам всеки от вас сам да сложи край на живота си, преди Косачите да ви пипнат. Изпитват твърде голямо удоволствие. Не заслужават ранга си, нито честта да ви подложат на Прибирането.
Главният Косач го изгледа остро, но само за миг. След това се обърна към придружителите си.
— Започвайте! — заповяда. Другите извадиха оръжия и се впуснаха в чудовищното Прибиране. — Аз съм вашият край — заяви главният Косач на висок глас пред умиращите. — Аз съм последната дума в пълноценно изживените ви животи. Благодарете. И нека това е сбогуването ви.
Главният Косач извади ножа си, но бизнесменът беше готов. В мига, в който острието проблесна, той се хвърли към него — последното доказателство за волята му бе да направи смъртта свой собствен избор вместо на Косача. Отхвърли ако не метода на Косача, то безумието му.
7.
Изкуството на елиминирането
На младини се чудех защо е такава рядкост да видиш из града Косач, облечен не в роба, а в обикновени дрехи. Това е правило в някои страни, но не и тук в Средмерика. У нас просто е приета практика, макар рядко да се нарушава. По-късно, когато улегнах, започнах да подозирам каква е причината. За свое собствено успокоение ние, Косачите, трябва да поддържаме известно разграничение от останалата част на човечеството. Дори в усамотението на собствения си дом откривам, че нося простата рокля с цвят на лавандула, която обличам под робата си.
Някои биха нарекли подобно поведение особено. Предполагам, че на дадено ниво е така, но за мен е по-важно да си напомням, че съм „друга“.
Със сигурност строго униформените длъжности позволяват на удостоените с тях да имат отделен живот. Служителите на реда и пожарникарите например само отчасти се дефинират с професията си. Извън работно време могат да носят джинси и тениска. Организират барбекюта със съседите и тренират децата си в конкретни спортове. Но да бъдеш Косач, означава да си такъв всеки час и всеки ден. Определя самото ядро на съществуването ти и само в мечтите си можеш да се освободиш от обвивката си.
Дори и в мечтите си често пъти осъзнавам, че ме занимава Прибирането…
— През годината, прекарана с мен — обясни Косач Фарадей на Роуан и Цитра, — ще усвоите умелото използване на различни видове хладни оръжия, ще се запознаете забележително добре с употребата на повече от десет огнестрелни оръжия, ще добиете работни познания в токсикологията и ще упражнявате най-смъртоносните бойни изкуства. Няма да постигнете съвършенство във всичко — за целта са нужни много години, — но ще придобиете основни умения, които ще служат като база за надграждане.
— Умения, които ще бъдат ненужни на този, който не бъде избран — отбеляза Цитра.
— Нищо, което учим, не е безполезно — увери я той.
При все че домът на Косача беше скромен и без декорация, в него имаше нещо впечатляващо: оръжейното помещение. Някога беше служило за гараж на старата къща, но сега по стените беше подредена богатата колекция на Косача. На едната бяха окачени хладните, а на другата — огнестрелните оръжия. Третата стена напомняше за етажерките в аптека, а на четвъртата бяха изложени архаични предмети. Лъкове със сложни извивки, колчан със стрели с обсидианов връх, страховити масивни арбалети, дори и боздуган, макар да им беше трудно да си представят как Косач Фарадей отнема нечий живот с боздуган. Струваше им се, че четвъртата стена е по-скоро място за музейни експонати, но не бяха съвсем убедени и несигурността ги безпокоеше.