Дневният режим беше изключително строг. Роуан и Цитра тренираха с хладни оръжия и други пособия, влизаха в спаринг сесии срещу Косача, който беше учудващо силен и пъргав за видимата си възраст. Научиха се да стрелят на специално стрелбище за Косачи и ученици, където употребата на оръжия, забранена за ползване сред обществото, дори се насърчаваше. Изучиха основите на Бокатор на черната вдовица — смъртоносна версия на древно камбоджанско бойно изкуство, специално развито за нуждите на Форума на Косачите. Чувстваха се изтощени, но същевременно по-силни, отколкото всеки от тях някога е бил.
И все пак физическите тренировки бяха само половината от режима им. В средата на оръжейното помещение имаше стара дъбова маса, очевидно реликва от Епохата на смъртните. Именно там Косач Фарадей ги учеше по няколко часа на ден какво е да бъдеш Косач. Часовете по проницателност, история и химия на отровите, както и водене на ежедневни записки в ученическите им дневници. Имаха да научат много повече за смъртта, отколкото някога бяха подозирали.
— История, химия, писане… все едно съм в училище — гневеше се Роуан пред Цитра, тъй като не би дръзнал да се оплаче пред Косач Фарадей.
Тогава дойде ред на Прибирането.
— Всеки Косач трябва да изпълни квота от двеста и шейсет Прибирания годишно — каза им Косач Фарадей. — Това означава приблизително пет пъти седмично.
— Значи си почиваше през уикенда — пошегува се Роуан в опит да внесе известна лековатост в напрегнатата обстановка. Но на Фарадей не му се стори забавно. За него нищо, свързано с Прибирането, не можеше да бъде повод за смях.
— В дните, през които не съм ангажиран с Прибирането, присъствам на погребения и правя проучвания за предстоящи Прибирания. Косачите, или може би е редно да кажа добрите Косачи, нямат чести почивни дни.
Нито на Роуан, нито на Цитра им беше хрумвало, че е възможно не всички Косачи да са добри. Беше общоизвестно, че Косачите се придържат към най-висок морал и етични стандарти. Подхождаха мъдро към крайните срокове и правеха избора си справедливо. Приемаше се, че дори онези, които копнееха за слава, всъщност я заслужаваха. Идеята, че има Косачи, не толкова достойни като Косач Фарадей, никак не се хареса на нито един от новите му ученици.
Цитра така и не се отърси от жестокия шок от Прибирането. Макар след онзи първи ден Косач Фарадей да не беше поискал от тях да отнемат живот, ролята им на ученици беше достатъчно тежка. Всеки ненавременен край беше обвит в свой собствен плащ от скръб като повтарящ се кошмар, който не избледнява. Тя си мислеше, че ще претръпне, че някак ще свикне със задачата си. Така и не се случи.
— Това означава, че подбирам мъдро — обясни ѝ Косач Фарадей. — Ако не плачеш до пълно изтощение всеки път, не си достатъчно състрадателен, за да бъдеш Косач.
Тя се съмняваше, че на Роуан му се случва да плаче до пълно изтощение. Той беше от момчетата, които пазеха емоциите си заключени в себе си. Не ѝ беше по силите да ги отгатне. Тревожеше я, че е твърде непрозрачен. Или пък беше толкова прозрачен, че тя буквално виждаше през него. Не можеше да прецени.
Бързо научиха, че Косач Фарадей е много изобретателен в методите си за Прибирането. Никога не повтаряше напълно подхода си.
— Но не спазват ли Косачите ритуал? — попита го Цитра. — Не осъществяват ли винаги Прибирането по един и същи начин?
— Да, но все пак трябва да търсим собствения си почерк — отговори ѝ той. — Наш личен код за изпълнение на длъжността. Аз предпочитам да гледам на всяка личност, която съм избрал за Прибирането, като на отделен човек, който заслужава край, единствен по рода си.
Той им изброи седемте основни метода в изкуството на убиването.
— Трите най-често използвани включват употреба на хладно и огнестрелно оръжие и травма от удар. Следващите три са задушаване, отравяне и катастрофални поражения като електрошок или огън… макар да намирам огъня за ужасен начин за Прибиране и никога не бих го използвал. Последният метод не включва употребата на оръжие и всъщност е причината да ви обучаваме на Бокатор.