Да станеш Косач, обясни той, означавало да си достатъчно опитен във всички методи. Цитра си даде сметка, че „да си достатъчно опитен“ означава да си взел участие в различни варианти на Прибирането. Щеше ли да я накара да дръпне спусъка? Да забие ножа? Да замахне с палка? Щеше ѝ се да е убедена, че не е способна да го направи. Отчаяно ѝ се искаше да вярва, че не става за Косач. За пръв път в живота си копнееше да се провали.
Чувствата на Роуан по въпроса бяха смесени. Той откри, че моралът и високата етика на Косач Фарадей му дават цел… но само в присъствието на Косача. В мига, в който оставаше насаме с мислите си, Роуан започваше да се съмнява във всичко. Дълбоко в съзнанието му се беше загнездил ликът на онази жена, която, макар и уплашена, покорно отвори уста, за да бъде отровена. Изражението ѝ, секунда преди да сдъвче хапчето. Аз се обучавам в най-старото престъпление на този свят, казваше си той в най-печалните си моменти. И ще става все по-зле.
При все че дневниците на Косачите бяха публични, тези на стажантите все още се ползваха от лукса да бъдат лични. Косач Фарадей даде на Роуан и Цитра дебели тефтери със светла кожена подвързия и пергаментови листове с неравни краища. На Роуан му се сториха като реликва от Средновековието. Не би се изненадал, ако Фарадей ги снабдеше и с пачи пера. Все пак милостиво им бе позволено да ползват обичайните пособия за писане.
— Дневниците на Косачите традиционно се изработват от пергамент от агнешка кожа и млада кожа.
— Предполагам, че имате предвид „млада“ козя кожа — не се въздържа Роуан. — Не млада от младеж?
Най-накрая Косачът се разсмя. Цитра като че ли се разстрои, че тъкмо Роуан накара Фарадей да се разсмее, сякаш този факт го поставяше на по-висока позиция от нея самата. Роуан знаеше, че колкото и да ѝ е противна идеята да стане Косач, тя ще се бори с него за позицията, просто защото така беше устроена. По природа имаше състезателен дух и не можеше да го преодолее.
Роуан умееше да избира битките си. Биваше го да участва в съревнования, но рядко би го направил, за да се изтъква. Чудеше се дали това ще му даде предимство пред Цитра. Чудеше се дали всъщност го иска.
Да бъде Косач, не би могло да представлява изборът на живота му. Все още не беше правил много избори, тъй че нямаше реална представа как точно ще постъпи в безкрайното си бъдеще. И все пак сега, след като имаше ментор Косач, започваше да разбира, че може да притежава нужната за целта издръжливост. Щом Косач Фарадей беше преценил, че са му присъщи моралните качества за длъжността, вероятно беше така.
Що се отнася до дневника, Роуан го мразеше. В голямо семейство, в което на практика никой нямаше желание да го слуша, той беше свикнал да пази мислите си само за себе си.
— Не виждам какъв е големият проблем — подхвърли веднъж Цитра, докато работеха по дневниците си след вечеря. — Никой освен теб няма да го чете.
— Защо го водя тогава? — сопна се Роуан.
Цитра въздъхна, сякаш говореше на дете.
— Това е подготовка за писането на официалния дневник. Който от нас получи пръстена, ще бъде задължен по закон шест да води официален косачески дневник за всеки ден от живота си.
— Който съм сигурен, че никой няма да чете — настоя Роуан.
— Все пак е възможно някой да го прочете. Архивът на Косачите е достъпен публично.
— Да — отвърна Роуан. — Отнася се и за Бурята. Хората могат да прочетат всичко, но никой не го прави. Единственото, което вършат, е да играят игри и да гледат холограми на котки.
Цитра сви рамене.
— Още една причина да не се тревожиш, че водиш дневник. Стига да имаш безброй страници, можеш да включиш в тях пазарския си списък и какво си ял за закуска. Никой няма да го е грижа.
Но Роуан беше загрижен. Ако се налагаше да изписва страница след страница, ако трябваше да прави същото, което правят Косачите, щеше да го изпълнява правилно, или изобщо нямаше да го върши. А сега, докато гледаше празния лист пред себе си, установи, че по-скоро е склонен „изобщо“ да не го върши.
Той наблюдаваше Цитра, докато пишеше, напълно погълната от дневника си. От мястото си не можеше да прочете написаното, но виждаше, че има красив почерк. Изглежда, беше учила калиграфия в училище. Беше сред дисциплините, които учениците избираха, за да се усъвършенстват. Като латинския. Подозираше, че ще му се наложи да овладее писането в курсив, ако станеше Косач, но засега щеше да се придържа към лишения си от елегантност разкривен почерк.