Чудеше се дали ако Цитра учеше в същото училище като него, някога щяха да се сближат? Вероятно дори нямаше да се познават. Тя беше от момичетата, които се изявяват, а той — от хлапетата, които странят от всичко. Орбитите, в които кръжаха, имаха също толкова нищожен шанс да се пресекат, колкото Марс и Юпитер в нощното небе. И все пак сега бяха свързани от общи интереси. Не бяха точно приятели — така и не получиха шанса да се сближат, преди да бъдат включени в надпревара. Бяха партньори, бяха съперници… а на Роуан му беше изключително трудно да осмисли чувствата си към нея. Знаеше само, че му харесва да я гледа как пише.
Косач Фарадей проявяваше особена строгост по отношение на семействата.
— Не е препоръчително да поддържате контакт с близките си по време на обучението.
На Цитра ѝ беше трудно. Липсваха ѝ родителите ѝ, но най-много от всичко ѝ липсваше брат ѝ Бен — изненадващо за самата нея, защото у дома никога не беше достатъчно търпелива към него.
На Роуан като че ли раздялата със семейството не му пречеше.
— Биха се зарадвали много повече на имунитета, отколкото на присъствието ми сред тях — призна той пред Цитра.
— Еха — възкликна тя. — Да не би да очакваш съчувствие?
— В никакъв случай. Вероятно завист. Така е много по-лесно да се откажа от всичко.
Веднъж Косач Фарадей все пак измени на правилото си. Беше изминал около месец от започването на обучението им и той позволи на Цитра да присъства на сватбата на леля си.
Макар всички да бяха облечени в официални тоалети и смокинги, Косач Фарадей не разреши на Цитра да се издокара.
— Не е редно да се възприемаш като част от този свят. — Подейства. Обикновените ежедневни дрехи сред цялата суета наоколо я накараха да се почувства още повече като аутсайдер — ученическата гривна допълнително влоши нещата.
Вероятно точно това беше причината Косач Фарадей да ѝ позволи да присъства — за да види още по-ясно разликата между себе си такава, каквато е била преди, и каквато беше сега.
— Е, как е? — попита я братовчедка ѝ Аманда. — Прибирането и всичко останало. Много ли е жестоко?
— Не ни е позволено да говорим за това — отговори Цитра. Не беше истина, но тя нямаше желание да коментира Прибирането, сякаш бе някоя училищна клюка.
Трябваше да се включи в разговора, вместо рязко да го прекрати, тъй като Аманда беше сред малцината, които я заговориха. Повечето от присъстващите извръщаха поглед, а други я коментираха, докато си мислеха, че не ги забелязва, но най-много бяха онези, които я избягваха, сякаш разнасяше зараза от Епохата на смъртните. Вероятно, ако вече беше получила пръстена, щяха да са любезни към нея с надежда да получат имунитет, но очевидно позицията ѝ на стажант не предизвикваше у тях нищо повече от потръпване.
Брат ѝ странеше от нея и дори майка ѝ се държеше отчуждено. Задаваше ѝ стандартни въпроси от сорта на „Храниш ли се?“ или „Спиш ли достатъчно?“.
— Разбрах, че с теб живее и някакво момче — отвори дума баща ѝ.
— Той си има собствена стая, а и изобщо не се интересува от мен — каза му тя и усети странно смущение от признанието си.
Цитра издържа церемонията, но се извини преди приема и взе обществен автомобил до дома на Косач Фарадей, неспособна да понесе и минута повече от това преживяване.
— Рано се прибираш — отбеляза Косач Фарадей и макар да се престори на изненадан, на масата имаше сервирана вечеря и за нея.
8.
Въпрос на избор
Косачите трябва да имат ясна преценка за смъртта и все пак съществуват отговори, които ни убягват.
Жената, която прибрах днес, ми зададе невероятен въпрос.
— Къде ще отида сега? — попита ме.
— Разбери — залових се да обясня спокойно, — че твоите спомени и записи от живота ти вече са архивирани в Бурята, така че няма да се изгубят. Тялото ти ще бъде върнато на Земята по начин, определен от близките ти.
— Да, всичко това ми е известно — каза тя. — Но какво ще стане с мен?
Въпросът ме озадачи.
— Както вече споменах, конструкцията на спомените ти ще продължи да съществува в Бурята. Любимите ти хора ще могат да разговарят с нея, а конструкцията ще отговаря.
— Да — промълви тя леко развълнувана — но какво ще стане с мен?
В този момент пристъпих към Прибирането. Чак след като си отиде, признах:
— Не знам.
— Днес ще извърша Прибирането сам — съобщи Косач Фарадей на Роуан и Цитра в един февруарски ден през втория месец на обучението им. — Докато отсъствам, имам задача за всеки от вас. — Той отведе Цитра в оръжейното помещение. — Ти, Цитра, ще лъснеш всяко от хладните ми оръжия.