Всекидневно влизаше в стаята за уроците, но никога не беше оставала сама, в уединение с инструментите на смъртта — преживяването бе напълно различно.
Косачът отиде до стената с хладните оръжия, където имаше всичко — от мечове до сгъваеми ножове.
— Някои са почти чисти, други доста зацапани. Ти ще решиш от каква грижа се нуждае всеки предмет.
Цитра го наблюдаваше как мести поглед от едно оръжие към друго, как задържа очи достатъчно дълго, вероятно за да извика спомените си.
— Всичките ли сте използвали? — попита тя.
— Само около половината… освен това само за по едно Прибиране. — Той се протегна и взе рапира от четвъртата стена — тази с по-старите на вид оръжия. Изглеждаше така, както вероятно са изглеждали тези на Тримата мускетари. — Като по-млад значително залагах на драмата. Отидох да прибера човек, който се занимаваше с фехтовка. Предизвиках го на дуел.
— И спечелихте?
— Не. Изгубих. Два пъти. Първия път ме прониза във врата, а на втория сряза феморалната ми артерия… беше много добър. Победите му осигуриха време, но той беше избран за Прибирането и не можех да се откажа. Някои Косачи са склонни да размислят, но това води до компромиси и е в полза на по-убедителните. Аз съм твърд в решенията си.
— На четвъртия тур го пронизах в сърцето с върха на шпагата си. С последния си дъх успя да ми благодари, че съм му позволил да умре в схватка. През всичките ми години като косач това е единственият път, когато съм получил благодарност за онова, което върша.
Косач Фарадей въздъхна и върна рапирата на мястото ѝ, а Цитра осъзна, че това е почетно място.
— След като имате всичките тези оръжия, защо взехте тъкмо нашия нож, когато дойдохте да приберете съседката ни? — не се сдържа Цитра.
Косачът се ухили.
— За да изпитам реакцията ти.
— Изхвърлих го — заяви тя.
— И аз така подозирах — отговори той. — Но тези тук ще ги лъснеш.
После я остави сама.
Щом Косачът си тръгна, Цитра огледа оръжията. Не изпитваше извратено любопитство, но все пак ѝ се искаше да узнае кои от тях бяха употребявани и как. Струваше ѝ се, че благородните оръжия трябва да имат история, която да се предава нататък, и ако не на Роуан и нея, то тогава на кого?
Момичето откачи един ятаган от стената. Тежко чудовище, което можеше да разсече човек с един-единствен замах. Дали Косач Фарадей го беше използвал, за да обезглави някого? В известен смисъл беше в стила му: бързо, безболезнено, ефикасно. Цитра бавно вдигна ятагана във въздуха и се зачуди дали би имала силата да обезглави някого.
Майчице, в какво се превръщам?
Остави оръжието на масата, взе парцала и започна да го чисти, а след като приключи, посегна към следващия предмет, а после и към по-следващия, но през цялото време се опитваше да не поглежда към отражението си в лъщящите остриета.
Задачата на Роуан не беше толкова емоционална, но беше още по-обезпокоителна.
— Днес ти ще се заемеш с подготовката на следващото Прибиране — съобщи Косач Фарадей, а после му връчи списък с параметри, на които трябваше да отговаря новият субект. — Цялата информация, която ще ти е нужна, е в Бурята и ако си достатъчно умен, ще я откриеш. — След това се отправи към Прибирането за деня.
Роуан едва не допусна грешката да зададе списъка с параметри на Бурята и да поиска посочване на субект — все пак се сети, че на Косачите е строго забранено да търсят помощ оттам. Имаха пълен достъп до цялата мощ на облачната информация, но не можеха да ползват алгоритмите на „съзнанието“. Косач Фарадей им беше разказал за друг Косач, който се опитал да го направи. Още в същия миг до Свещеното острие бил изпратен доклад от името на Бурята и провинилият се бил „сурово наказан“.
— Какво е наказанието за Косач? — беше попитал Роуан.
— Да изпита смъртта дванайсет пъти подред пред комисия от Косачи и всеки път да бъде съживяван. След дванайсетото съживяване беше подложен на пробация в продължение на година.
Роуан предположи, че комисията от Косачи е проявила голяма изобретателност в методите си на наказание. Предположи, че да умреш дванайсет пъти подред от ръката на Косачи, е много по-лошо от това да се размажеш.
Започна да въвежда параметрите на търсене. Беше инструктиран да не го ограничава само до техния град, а да се разпростре в цяла Средмерика — огромна площ в средата на континента. След това стесни търсенето до градове с население под десет хиляди души, намиращи се на брега на реки. Накрая — до къщи или апартаменти, разположени на не повече от трийсет метра от брега на реката. После се разрови за хора на двайсет години и повече, които живеят в съответните домове.