Выбрать главу

Резултатът включваше четиридесет хиляди души.

Беше стигнал до него за пет минути. Нямаше да изпълни лесно следващите няколко изисквания.

Субектът трябва да е добър плувец.

Сдоби се със списък на всяка гимназия или университет във всеки речен град и направи кръстосана проверка на всички, участвали в отбори по плуване през последните двайсет години, или такива, които са се записали в триатлон. Около осемстотин души.

Субектът трябва да обича кучета.

Посредством кода за достъп на Косач Фарадей Роуан откри списък на всички публикации и блогове, свързани с кучета. Влезе в базите данни на магазините за домашни любимци и направи списък на клиентите, които редовно са купували храна за кучета през последните няколко години. Това сведе броят на имената до сто и дванайсет.

Субектът трябва да е проявил героизъм в сфера, която не е свързана с професионалната му квалификация.

Роуан проведе старателно търсене по думите „герой“, „смелост“ и „спасяване“ сред всичките сто и дванайсет имена. Помисли си, че ще е истински късмет да се появи дори едно-единствено име… но за негова изненада останаха четирима души, които са постъпили героично в определен момент от живота си.

Щракна върху всяко от имената и се появиха четири снимки. На мига съжали, тъй като щом имената се сдобиха с лица, те се превърнаха в хора, вместо в параметри.

Мъж с кръгло лице и завладяваща усмивка.

Жена, която може би беше нечия майка.

Тип с твърде рошава коса.

Мъж, който като че ли не се беше бръснал от три дни.

Четирима души. А Роуан трябваше да реши кой от тях ще умре утре.

Веднага усети, че клони към небръснатия тип, но осъзна, че допуска пристрастие. Човек не бива да бъде дискриминиран само защото не се е избръснал, преди да се снима. Дали изключваше жената само защото е жена?

Добре, тогава оставаше усмихнатият мъж. Сега пък Роуан реши, че избира най-приятния на вид.

Момчето реши да научи повече за всеки от тях, като използва кода за достъп на Косач Фарадей, така че да открие лична информация, до която иначе нямаше как да се добере. Все пак ставаше въпрос за човешки живот — не беше ли редно да прибегне до всички необходими средства, за да вземе справедливо решение?

Този беше влязъл в горяща сграда на младини, за да спаси член на семейството си. Онзи пък има три малки деца. Другият, от своя страна, е доброволец в приют за животни. Но пък братът на този е бил избран за Прибирането преди няколко години…

Роуан си мислеше, че всеки факт би могъл да му е от полза, но колкото повече узнаваше за всеки от тях, толкова по-трудно ставаше решението. Продължи да рови в живота им и затъваше във все по-голямо и по-дълбоко отчаяние, ала в този момент входната врата се отвори и влезе Косач Фарадей. Навън беше тъмно. Кога се беше спуснала нощта?

Косачът изглеждаше уморен, а робата му беше изпръскана с кръв.

— Днес Прибирането беше… по-проблемно, отколкото очаквах — сподели той.

Цитра излезе от оръжейното помещение.

— Всички хладни оръжия са лъснати до блясък — обяви тя.

Фарадей кимна одобрително към нея. После се извърна към Роуан, който все още беше на компютъра.

— И кой е следващият за Прибирането?

— Аз… ъъъ… стесних търсенето до четирима.

— И? — отвърна Косачът.

— Всичките отговарят на профила.

— И? — повтори Косачът.

— Ами, този тъкмо се е оженил, а другият пък си е купил къща…

— Избери един — настоя Косачът.

— … а онзи е получил хуманитарна награда миналата година…

— ИЗБЕРИ ЕДИН! — кресна Косачът с такава ярост, каквато Роуан не беше очаквал от него. Стените буквално се разтресоха. Момчето си мислеше, че може и да му се размине, както се случи с жената и хапчето цианид. Но не — днешният тест беше напълно различен. Роуан погледна към Цитра, която стоеше до вратата на оръжейното помещение, застинала като случаен свидетел на инцидент. Наистина беше сам в ужасното си решение.

Роуан погледна екрана, направи гримаса и посочи мъжа с рошавата коса.

— Този — каза Роуан. — Приберете него.

Роуан затвори очи. Току-що беше осъдил човек на смърт само заради лошата му прическа в конкретния ден.

Тогава почувства стабилната длан на Косача на рамото си. Помисли, че ще получи порицание, но вместо това Косачът отрони: