— Това беше впечатляващо — призна тя пред Роуан по дългия път към дома.
— Да, преди да повърна на брега на реката.
— Все пак се случи чак след Прибирането — отбеляза Цитра. — Даде на онзи човек сила да се изправи пред смъртта.
Роуан сви рамене.
— Вероятно.
Скромността му се стори на Цитра едновременно влудяваща и достойна за възхищение.
9.
Есме
Има едно стихотворение на Почитаемия Косач Сократ — един от първите Косачи. Той е написал много произведения, но точно това ми стана любимо.
То ми напомня, че при всичките ни възвишени идеали и множеството предпазни мерки на Форума на Косачите срещу корупция и престъпност, трябва винаги да бъдем бдителни, тъй като властта неизменно е заразена с единствената болест, която ни е останала: вирусът, наречен човешка природа. Боя се, че всички Косачи започваме да харесваме онова, което вършим.
Есме ядеше прекалено много пица. Майка ѝ я предупреждаваше, че пицата ще я убие. Никога не ѝ беше хрумвало, че ще се окаже истина.
Косачът атакува по-малко от минута, след като тя беше получила димящото си парче право от фурната. Беше краят на учебния ден и заниманията за четвърти клас я бяха изтощили. Обядът не струваше. Салатата с риба тон, която ѝ беше дала майка ѝ, беше топла и леко вкиснала след всичките часове. Определено не изглеждаше апетитна. Всъщност храната, която майка ѝ приготвяше, никога не получаваше максимална оценка според класацията ѝ. Тя се опитваше да накара Есме да се храни малко по-здравословно, тъй като Есме имаше известни проблеми с теглото. Въпреки че нанитите ѝ можеха да бъдат настроени така, че да забързат леко метаболизма ѝ, майка ѝ не искаше и да чуе. Твърдеше, че това е опит да се пребори със симптома, а не с проблема.
— Не може да се справяш с всичко, като променяш нанитите си — настояваше майка ѝ. — Трябва да се научиш на малко самоконтрол.
Е, можеше да се научи на самоконтрол и утре. Днес ѝ се ядеше пица.
Любимата ѝ пицария „При Луиджи“ се намираше в бюфета на Градската галерия „Фулкръм“, точно на път от училище. Е, не съвсем. Оглеждаше кашкавала, чудеше се как да отхапе първата хапка, без да опари небцето си, и в този момент Косачите се появиха. Стоеше с гръб към тях и не ги видя веднага. Но ги чу… или поне един от тях.
— Добър ден, добри хора — каза той. — Животът ви ще се промени из основи.
Есме се обърна и ги видя. Бяха четирима. Облечени в бляскави роби в ярки цветове. Есме никога не беше виждала нещо подобно. Никога не беше виждала Косач. Остана очарована. До мига, в който трима от тях не извадиха оръжия, още по-лъскави от обсипаните им с камъни роби, а четвъртият насочи огнехвъргачка.
— Този бюфет беше избран за Прибиране — обяви водачът им и те започнаха ужасяващата си мисия.
Есме знаеше какво трябва да направи. Заряза пицата си, мушна се под масата и запълзя. Но не беше единствена. Изглежда, всички бяха постъпили като нея и сега се влачеха по пода. Като че ли Косачите не се развълнуваха особено. Виждаше стъпалата им между пълзящите хора. Фактът, че жертвите им бяха на четири крака, не ги забави ни най-малко.
Есме изпадаше в паника. Беше чувала истории за Косачи, които извършват масово Прибиране, но досега си мислеше, че са просто слухове.
Зърна пред себе си Косача с жълтата роба и хукна бързо назад, но там вече беше онзи със зелената. Есме се сви между масите край две саксии с палми, подпалени от Косача в оранжево, и когато се измъкна от другата страна, се оказа, че няма прикритие.
Намираше се в зоната за приготвяне на храната, а момчето, което ѝ беше поднесло пицата, лежеше проснато безжизнено върху плота. Имаше малко местенце между кофата за боклук и стената. Не беше слаба, затова призова най-кльощавите си мисли и се намъкна в пролуката. Не представляваше кой знае какво прикритие, но ако излезеше оттук, щеше да се озове право пред огъня. Вече беше видяла няколко души, които се бяха опитали да бягат на зигзаг и се оказаха пронизани със стоманени стрели от арбалет. Не смееше да помръдне. Затова просто зарови лицето си в ръце. Остана така, хлипаща и заслушана в ужасните звуци наоколо, докато не настъпи тишина. Отказваше да отвори очи, но чу някой да казва: