— Хайде де, той има толкова много, едва ли ще му липсва.
Както Роуан много добре знаеше, Тайгър беше самото въплъщение на израза „лоша идея“. Това винаги бе сред забавните моменти в приятелството им, но сега означаваше огромна отговорност. Роуан сграбчи ръката на приятеля си, ритна го в сгъвката на коляното, за да отслаби крака му, и го просна на земята — направи всичко това само с едно движение от Бокатор. Сетне изви ръката на Тайгър под неестествен ъгъл и приложи натиск, само колкото да го заболи.
— Какво ти става, по дяволите? — процеди Тайгър през зъби.
— Пусни мачетето. Веднага!
Тайгър се подчини… и в този момент чуха отварянето на входната врата. Роуан отпусна хватката.
— Мълчи — нареди той с властен шепот. Надникна към дневната, но не успя да види кой е дошъл. — Стой тук — нареди на Тайгър, измъкна се и зърна Цитра да затваря вратата след себе си. Вероятно беше тичала, тъй като беше облечена в спортен екип, който Роуан оцени като прекалено разголен — от мозъка му се източи щедро количество кръв. Ето защо се съсредоточи върху гривната на ръката ѝ, която му напомни, че хормоналните реакции са строго забранени. Цитра погледна към него и го поздрави дежурно:
— Здрасти, Роуан.
— Здрасти.
— Има ли нещо?
— Не.
— Защо стоиш там?
— Къде би трябвало да застана?
Тя извъртя очи, запъти се към банята и се затвори вътре. Роуан се вмъкна обратно в оръжейното помещение.
— Кой е? — попита Тайгър. — Тази… как ѝ беше името? Искам да се запозная с твоята съперница. Може пък тя да ми даде имунитет. Или нещо друго.
— Не — отвърна Роуан. — Косач Фарадей е и ще те прибере на мига, ако разбере, че си тук.
Изведнъж самочувствието на Тайгър се изпари.
— О, мамка му! Какво ще правим сега?
— Успокой се. Взема душ. Стига да си мълчиш, мога да те измъкна.
Излязоха в коридора. Зад залостената врата на банята определено се чуваше свистенето на водата от душа.
— Кръвта ли отмива?
— Да. Беше доста изцапан. — Той поведе Тайгър към входната врата и едва не го изтика навън.
След като прекара цели три месеца като стажант на Косач Фарадей, Цитра не можеше да отрече, че наистина иска да бъде избрана и да получи пръстена. Колкото и да се съпротивляваше, колкото и да си повтаряше, че този живот не е за нея, все пак виждаше колко е значима длъжността и колко добър Косач би могла да стане. Винаги бе желала да води смислен живот и да се отличи. В ролята си на Косач би могла да го постигне. Да, щеше да изцапа ръцете си с кръв, но кръвта можеше да бъде и пречистваща.
Определено се приемаше за такава в Бокатор.
Цитра откри, че Бокатор на Черната вдовица изисква най-много физически усилия от всичко, което бе правила. Техен треньор беше Косач Джин-Цин, който не използваше други оръжия освен краката и ръцете си, за да извършва Прибирането. Беше положил обет за мълчание. Изглежда, всеки Косач жертваше нещо от себе си… не защото му се налагаше, а защото сам е решил — като отплата за животите, които е отнел.
— Ти от какво би се отказала? — попита я веднъж Роуан. Въпросът я накара да се почувства неудобно.
— Нали ако стана Косач, ще се откажа от живота си? Мисля, че е достатъчно.
— Ще се откажеш и от семейството си — напомни ѝ Роуан.
Тя кимна, понеже не ѝ се говореше по темата. Идеята да има семейство, ѝ се струваше толкова далечна, а тази да няма такова, също не беше по-близка до сърцето ѝ. Трудно бе да изпитва чувства към представа, от чието осъществяване я деляха години. Освен това подобни мисли не бяха никак подходящи по време на тренировка по Бокатор. Съзнанието на човек трябваше да е чисто.
Преди Цитра не беше учила никакви бойни изкуства. Винаги беше харесвала безконтактните спортове. Бягане, плуване, тенис — все дисциплини, които определяха ясна граница между нея и опонента ѝ. Философията на Бокатор беше точно обратната. Ръка до ръка, тяло в тяло в битката. Дори комуникацията в часовете беше изцяло физическа, тъй като безмълвният им учител коригираше стойката им, сякаш бяха фигурки за игра. Всичко беше съсредоточено в съзнанието и тялото без прибързано изразяване с думи.
Групата им се състоеше от осем души и при все че учителят им беше Косач, Роуан и Цитра бяха единствените стажанти. Останалите бяха младши Косачи през първата им година на длъжността. Имаше още едно момиче, което се опитваше да се сприятели с Цитра. Момичетата не получаваха специално отношение и от тях се очакваше да бъдат също толкова добри, колкото и момчетата.
Спарингът служеше като наказание в Бокатор. Всеки мач започваше простичко, с ритуално обикаляне в кръг, а двамата бойци се предизвикваха взаимно с форма на агресивен танц. След това нещата ставаха сериозни и доста брутални. Ритници, удари и стълкновения от всякакъв род.