Днес тя се биеше срещу Роуан. В движенията му имаше повече финес, но нейното предимство беше бързината. Той беше по-силен, но пък по-висок, което не играеше в негова полза. По-ниският център на тежестта на Цитра ѝ даваше по-голяма стабилност. Предвид всичко обаче двамата бяха равностойни противници.
Цитра се завъртя и изрита Роуан в гръдния кош със сила, която едва не го повали.
— Биваше си го — похвали я Роуан.
Косач Джин-Цин вдигна ръка към устните си, за да им напомни, че приказките по време на бой не са позволени.
Тя подходи от лявата му страна, но той контрира така бързо, че момичето не разбра от коя посока замахва с ръка. Сякаш изведнъж имаше и с трета. Цитра изгуби равновесие, ала само за миг. Почувства парене на мястото, където се беше стоварила дланта му. Ще посинее. Ухили се. Той ще си плати за това!
Отново се стрелна отляво, а след това го нападна от дясната страна, като използва цялата сила на тялото си. Повали го и го блокира под себе си… но изведнъж сякаш гравитацията се обърна и тя осъзна, че Роуан е взел превес в играта. Вече се намираше отгоре ѝ, блокирал нея. Можеше да го превърти отново, имаше шанс да го стори, но не го направи. Усещаше ударите на сърцето му, сякаш биеше в собствения ѝ гръден кош… и разбра, че иска да го чувства още малко. Искаше да го усети само за миг, а после да спечели мача.
Това я ядоса. Разгневи я достатъчно, че да се освободи от хватката му и да си осигури известна дистанция помежду им. Нямаше преграда между тях, нито пък мрежа, нищо, което да ги разделя, освен стената на нейната воля. Но тази стена взе да поддава.
Косач Джин-Цин даде сигнал за края на мача. Цитра и Роуан се поклониха един на друг, а сетне заеха противоположни места в кръга, преди да бъдат извикани следващите опоненти. Цитра се взираше втренчено пред себе си, твърдо решена да не поглежда Роуан нито за миг.
11.
Провинения
Ние не сме същите създания, каквито сме били някога.
Помислете за неспособността ни да възприемем литературата и повечето забавления от Епохата на смъртните. За нас мотивите, които са предизвиквали човешките емоции на смъртните, са непонятни. Единствено историите за любов се процеждат през постморталния ни филтър и дори тогава силата на копнежа и загубата в романтичните сюжети на смъртните ни се струват объркващи.
Бихме могли да виним нашите емонанити, които ограничават чувството на отчаяние, но нещата не стигат само дотам. Смъртните са приемали, че любовта е вечна, а загубата — невъобразима. Сега знаем, че нищо от това не е истина. Любовта е останала смъртна, когато ние сме станали вечни. Само Косачите могат да приравнят двете, но всички знаят, че шансът да си избран за Прибирането през това хилядолетие или дори в следващото е толкова малък, че е пренебрежим.
Не сме същите създания, които сме били някога.
Тогава, след като вече не сме хора, какви сме?
Цитра и Роуан невинаги присъстваха заедно на Прибирането. Понякога Косач Фарадей вземаше само един от тях. Най-ужасното Прибиране, на което Цитра стана свидетел, беше в началото на май, само седмица преди Пролетния конклав — първия от трите, на които тя и Роуан щяха да присъстват по време на обучението си.
Жертвата им беше мъж, който тъкмо се бе подложил на подмладяване до двайсет и четири годишна възраст. Беше си у дома и вечеряше със съпругата и децата си, които изглеждаха на възрастта на Цитра. Щом Косач Фарадей обяви за кого са дошли, семейството избухна в плач, а мъжът се напъха в спалнята си.
Косач Фарадей беше избрал кротко кръвопускане за Прибирането, но не се случи точно така. Когато Цитра и Косачът влязоха в стаята, той ги нападна от засада. Човекът беше във върхова форма, предвид скорошното си подмладяване, отказа Прибирането и влезе в бой с Косача, като с мощен удар му счупи челюстта. Цитра му се притече на помощ, като опита да приложи някои хватки от Бокатор, които беше усвоила от Косач Джин-Цин, но скоро разбра, че практикуването на бойното изкуство е доста по-различно от изучаването му в доджото. Мъжът я перна и тръгна към Фарадей, който още се възстановяваше след удара.
Цитра отново се хвърли към него, стисна го и не можа да заложи на друго, освен на бъркане в очите и дърпане на косата. Разсея го достатъчно, че Косач Фарадей да успее да извади ловния нож, който беше скрил в робата си, и да пререже гърлото на мъжа. Той започна да се бори за въздух и вдигна отчаяно длани в опит да спре шуртенето на кръвта.