— Форумът на Косачите е единственият автономен орган в целия свят — обясни Косач Фарадей. — При все че останалата част от него се управлява от Бурята, това не се отнася за Форума на Косачите. Точно затова провеждаме конклав три пъти в годината и там водим диспути, разглеждаме политиката си и скърбим за онези, чийто живот сме отнели.
Оставаше по-малко от седмица до Пролетния конклав, който щеше да се проведе през първата седмица на май. Роуан и Цитра бяха научили достатъчно за Форума на Косачите, за да знаят, че всички двайсет и пет региона в света организират конклавите си в един и същи ден и че в техния има точно триста двайсет и един Косачи, които обхващаха сърцето на Севермериканския континент.
— Конклавът на Средмерика е важен — каза им Косач Фарадей, — тъй като там до голяма степен се определят тенденциите за целия свят. Има поговорка, според която „щом се случва в Средмерика, ще се случи из цялата планета“. Върховните Косачи от Глобалния конклав винаги ни държат под око.
Косач Фарадей предупреди, че на всеки конклав ще бъдат подложени на тестове.
— Нямам представа какво ще е естеството на тези първи тестове и поради тази причина трябва да сте възможно най-добре подготвени във всички аспекти на обучението си.
Роуан осъзна, че има милиони въпроси за конклава, но ги запази за себе си. Остави Цитра да пита, най-вече защото Косач Фарадей се дразнеше от въпросите и така и не им отговаряше.
— Ще разберете всичко, което трябва да знаете, щом стигнете там — поясни Косачът. — Засега вниманието ви трябва да остане съсредоточено върху тренировките и учението.
Роуан никога не се беше проявявал като отличен ученик, но поведението му беше напълно умишлено. Ако се справяш твърде добре или твърде зле, привличаш внимание. Колкото и да мразеше ролята си на маруля, тя влизаше в зоната му на комфорт.
— Ако само опиташ, нямам съмнение, че можеш да бъдеш най-добрият в класа — беше му казал учителят по естествени науки, след като Роуан постигна най-висок успех на изпита между двата срока миналата година. Беше го направил само за да провери дали е способен. След като се беше убедил, не виждаше особен смисъл да повтаря постижението си. Причините бяха много и не на последно място стоеше невежеството му по отношение на Косачите, преди да приеме обучението. Беше убеден, че ако се справя блестящо, ще се превърне в мишена. Говореше се, че приятел на приятел бил прибран на единайсет години, тъй като бил най-умният петокласник. Не беше нищо повече от градска легенда, но Роуан повярва достатъчно силно, че да предпочете да стои в периферията. Чудеше се дали и други хлапета изостават заради страха от Прибирането.
Нямаше голям опит в старателното учение. Откри, че е уморително и че съществуват още много дисциплини освен химия на отровите, постмортална история и воденето на дневник. Имаше металургия, свързана с поддръжката на оръжията, философия на смъртността, психология на безсмъртието и литература на Форума на Косачите — от поезия до мъдрости, открити в дневниците на прочути Косачи. Разбира се, също и математическа статистика, на която Косач Фарадей силно разчиташе.
Нямаше място за посредственост, особено с оглед приближаването на конклава.
Роуан все пак зададе един въпрос, свързан с предстоящото събитие:
— Ще бъдем ли дисквалифицирани, ако се провалим на тестовете?
Фарадей помълча за момент, преди да отговори.
— Не. Но има последствия.
И все пак не им сподели какви са те. Роуан заключи, че незнанието е по-ужасно от алтернативата.
Едва няколко дни преди конклава той и Цитра останаха до късно вечерта да учат в оръжейното помещение. Роуан взе да задрямва, но бързо се събуди, когато Цитра затвори със замах някаква книга.
— Мразя това — заяви тя. — Церберин, самакитка, кониум, полоний… всички тези отрови са се смесили в главата ми.
— От подобно нещо човек определено би умрял бързо — отбеляза Роуан и се ухили самодоволно.
Тя кръстоса ръце.
— Ти научи ли си отровите?
— Трябва да знаем само четиридесет до конклава — отговори той.
— А ти запамети ли ги?