— Ще го направя — увери я той.
— Каква е молекулярната формула на тетродотоксина?
Искаше му се да я игнорира, но откри, че не може да отхвърли предизвикателството. Вероятно част от състезателния ѝ дух се беше прехвърлил върху него.
— C11H17N3O6.
— Грешка! — отсече тя и го посочи с пръст. — O8 е, не O6. Провали се!
Опитваше се да го подразни, за да не е единствената ядосана. Роуан не възнамеряваше да се хваща на въдицата ѝ.
— Предполагам, че е така — отвърна и понечи да се върне към уроците си.
— Не си ли поне малко притеснен?
Той пое въздух и затвори книгата си. В началото на обучението си при Косач Фарадей Роуан намираше, че истинските книги на старата школа са отживелица, но с времето осъзна, че в отгръщането на страниците има нещо много удовлетворяващо — благодарение на Цитра двамата почувстваха емоционалния катарзис от затварянето на томовете със замах.
— Разбира се, че съм притеснен, но ето как виждам положението. Знаем, че няма да ни дисквалифицират, и вече сме наясно, че няма да станем субекти на Прибирането. Освен това ще имаме още два шанса да поправим всяка издънка, преди единият от нас да бъде избран. Каквито и да са последствията от допуснатите грешки в първия кръг от тестовете, дори някой от нас да се провали, ще се справим.
Цитра се отпусна в стола си.
— Аз не се провалям — натърти, но не звучеше особено убедена в думите си.
Така се беше нацупила, че на Роуан му се прииска да се разсмее, но не го направи, тъй като знаеше, че ще я вбеси. Всъщност му харесваше начинът, по който тя се вбесяваше, но имаше прекалено много работа, че да си позволи емоционално разсейване.
Роуан остави книгата си по токсикология и извади онази, в която бяха описани различни оръжия. От тях се изискваше да могат да разпознават трийсет различни вида, да умеят да боравят с тях и да познават историята им в подробности. Роуан се тревожеше от това много повече, отколкото от отровите. Хвърли поглед към Цитра и тя го забеляза, затова се постара да не я поглежда отново.
Тогава тя неочаквано промълви:
— Би ми липсвал.
Роуан вдигна поглед, а тя отмести своя встрани.
— Какво имаш предвид?
— Искам да кажа, че ако дисквалификацията бе част от правилата, щеше да ми липсваш, в случай че не си наоколо.
Прииска му се да хване ръката ѝ, отпусната на масата. Но масата беше голяма, а дланта ѝ беше твърде далеч и щеше да изглежда прекалено странно. От друга страна, ако седяха по-близо един до друг, би било истинска лудост да направи подобно нещо.
— Но не е част от правилата — отвърна той, — което означава, че при всички положения ще ти се наложи да прекараш с мен още поне осем месеца.
Тя се усмихна широко.
— Да. Убедена съм, че дотогава ще ми се повдига от теб.
За пръв път на Роуан му хрумна, че е възможно тя да не го мрази толкова, колкото му се струваше.
13.
Пролетен конклав
Системата на квотите се използва от над двеста години и макар да варира в различните региони, много ясно определя отговорностите на всеки Косач. Разбира се, всичко е базирано на средни стойности — могат да минат дни и дори седмици, преди да пристъпим към Прибирането, — но трябва да изпълним квотата си преди следващия конклав. Има нетърпеливци, които бързат да приберат колкото могат повече бройки в началото, така че да нямат много за вършене преди датата на конклава. Има и такива, които протакат дълго и им се налага да бързат накрая. И двата подхода водят до небрежност и неволна пристрастност.
Често се чудя дали квотата някога ще се промени и ако е така, с колко. Прирастът на населението все още е доста висок, но се балансира от способността на Бурята да осигури нужното за все по-увеличаващото се население. Възобновяеми източници, жилища в предградията, изкуствени острови, а на всичкото отгоре наоколо никога не е било по-озеленено и няма усещане за пренаселеност. Постигнали сме господство над този свят и в същото време сме го съхранили по начин, по който прадедите ни биха могли само да мечтаят.
Но всичко си има граници. Макар Бурята да не се намесва в работата на Форума на Косачите, все пак препоръчва броя на Косачите, нужни на света. В момента по целия свят се прибират приблизително пет милиона души годишно — нищожна частица от нивото на смъртност в Епохата на смъртните и твърде далеч от баланса спрямо нарастването на населението. Изтръпвам, като си помисля колко много Прибирания ще са необходими, ако някога ни се наложи да обуздаем отведнъж демографския прираст.