— Отлична трактовка на Фън-шуй. Енергийните потоци са особено важни, най-вече в толкова голям дом като този.
— Предполагам, че има подобаващ по размери басейн — вметна онзи в огнената роба украсена с рубини. Косач Чомски. Той беше със светлоруса коса и доста грубоват.
Изпълнителният директор се зачуди дали не се забавляват, като проточват срещата. Колкото повече го разиграваха, толкова повече засилваха позициите си, затова той премина директно на въпроса, преди да са го видели да поддава.
— Мога ли да попитам по каква работа сте дошли?
Косач Годар хвърли поглед към него, но пренебрегна въпроса. Направи жест към подчинените си и двама от тримата тръгнаха. Мъжът в жълто пое по витото стълбище, а жената в зелено се зае да проучи първия етаж. Онзи със светлата кожа в оранжево остана до него. Той беше най-едър от всички и вероятно беше бодигард на лидера им — сякаш някой беше толкова глупав, че да посегне на Косач.
Изпълнителният директор се зачуди къде са децата му в момента. Дали бяха в задния двор с бавачката? Горе? Не беше сигурен, а последното, което искаше, беше Косачи да бродят из къщата и да не са пред очите му.
— Почакайте! — обади се той. — Каквито и да са целите ви, сигурен съм, че можем да постигнем някакво съгласие. Нали знаете кой съм?
Косач Годар се загледа в произведение на изкуството, окачено във фоайето, вместо да погледне към него.
— Някой достатъчно заможен, че да притежава Сезан.
Щеше ли да е по-добре да не знае? Имаше ли вероятност посещението им тук да не е планирано? Косачите би трябвало да правят избора си на произволен принцип, но дали присъствието им тук беше случайно? Той усети как черупката, която удържаше страха му, се пропуква.
— Моля ви — отрони изпълнителният директор. — Аз съм Максим Изли… Името със сигурност ви е познато?
Косачът се обърна към него без намек за потвърждение. Реакцията дойде от онзи в огнената премяна.
— Човекът, който ръководи „Регенезис“?
Най-сетне и Годар показа, че името му е известно.
— О, да… компанията ви е на второ място в индустрията за подмладяване.
— Скоро ще заеме първата позиция — побърза да се похвали на Годар. — Щом пуснем технологията, която позволява клетъчна регресия отвъд двайсет и една годишна възраст.
— Мой приятел използва услугите ви. И на мен самия ми предстои.
— Може да бъдете първият, който официално да се облагодетелства от новата ни процедура.
Годар се разсмя и се обърна към сподвижника си.
— Представяш ли си ме като тийнейджър?
— Ни най-малко.
Колкото повече се забавляваха, толкова по-силно се ужасяваше Изли. Вече нямаше смисъл да крие отчаянието си.
— Вероятно има нещо, което искате… нещо ценно, което мога да ви предложа…
Най-накрая Годар свали картите си на масата.
— Искам собствеността ти.
Изли успя да обуздае желанието си да възкликне „Извинете?“, тъй като изявлението беше твърде категорично. Но Максим Изли беше незаменим в преговорите.
— Притежавам гараж с повече от дванайсет моторни превозни средства от Епохата на смъртните. Всяко едно от тях е безценно. Можете да си изберете което искате. Можете дори да ги вземете всичките.
Косачът се приближи към него и изведнъж Изли усети острието на нож, притиснато от дясната страна на адамовата му ябълка. Изобщо не беше забелязал Косача да вади оръжието. Беше се случило толкова бързо, че сякаш за миг сам се бе появил до югуларната му вена.
— Нека изясня — заяви спокойно Годар. — Не сме дошли да правим бартер, нито да се пазарим. Ние сме Косачи, което означава, че по закон можем да вземем всичко, което поискаме. Ако пожелаем да сложим край на нечий живот, ще го направим. Много е просто. Тук ти нямаш никаква власт. Бях ли достатъчно ясен?
Изли кимна и почувства как острието едва не поряза кожата му. Удовлетворен, Годар го отмести от гърлото му.
— Имот като този трябва да се поддържа от доста голям персонал. Икономи, градинари, вероятно дори и коняри. Колко души работят за теб?
Изли се помъчи да отговори, но от устата му не излезе и звук. Той прочисти гърлото си и опита отново.
— Дванайсет — призна. — Дванайсет души на пълен работен ден.
Тогава жената в зелено се появи откъм кухнята и доведе мъж, когото жената на Изли беше наела наскоро. Беше малко над двайсетгодишен или поне така изглеждаше. Изли не успя да си спомни името му.
— А това кой е? — попита Годар.
— Момчето за басейна.