— Момчето за басейна — повтори подигравателно Косач Ранд.
Годар кимна към мускулестия Косач, който се приближи към младежа и докосна бузата му. Момчето за басейна се срина на земята, а главата му се удари в мрамора. Беше станал жертва на Прибирането.
— Действа! — обяви Косач Чомски и погледна ръката си. — Определено си струва цената, която плати Господарят на оръжията.
— Добре тогава — заговори Годар. — Тъй като сме в правото да вземем каквото ние решим, ще бъда честен. В замяна на този прекрасен имот предлагам на теб, семейството ти и оцелелите ти служители по една година имунитет за всяка година, в която решим да останем тук.
Облекчението на Изли беше неимоверно и мигновено. Колко странно — да ти откраднат дома, а ти да изпитваш облекчение.
— На колене — заповяда Годар, а Изли се подчини на мига.
— Целуни го.
Изли не се поколеба. Допря устни до пръстена и ги притисна силно, така че почувства ръбовете му.
— Сега ще идеш в офиса си и незабавно ще освободиш поста си.
Този път Изли не се въздържа:
— Извинете?
— Някой нов може да върши работата ти — сигурен съм, че има и други, които копнеят за такава възможност.
Изли се изправи, а краката му продължаваха леко да треперят.
— Но… но защо? Не можете ли просто да пуснете мен и семейството ми да си вървим? Няма да ви създаваме грижи. Няма да вземем друго, освен дрехите на гърба си. Никога повече няма да ни видите.
— Уви, не мога да ви пусна да си вървите — отвърна Косач Годар. — Имам нужда от ново момче за басейна.
17.
Седмата заповед
Мисля, че е мъдро Косачите да не могат да прибират един друг. Очевидно, решението е взето, за да се осуетят коварни планове да се заграби власт, но там, където е замесена тя, винаги има такива, които намират начин да се домогнат до нея.
Също така мисля, че е мъдро да можем да упражняваме Самоприбиране. Ще си призная, че е имало моменти, в които съм го обмисляла. Когато товарът на отговорността стане твърде голям, напускането на този свят изглежда като по-добрата алтернатива. И все пак, една мисъл винаги е спирала ръката ми от извършването на този финален акт.
Ако не аз, кой?
Косачът, който ще заеме мястото ми, ще бъде ли състрадателен и честен?
Мога да приема света без себе си в него… но не мога да понеса мисълта, че останалите Косачи ще извършват Прибирането в мое отсъствие.
Цитра и Роуан бяха събудени около полунощ от блъскане по входната врата. Излязоха от стаите си, срещнаха се в коридора и двамата инстинктивно погледнаха към затворената спалня на Косач Фарадей. Цитра завъртя топката — не беше заключено и тя отвори, но откри, че него го няма. Тази вечер не беше лягал в леглото си.
Беше необичайно, но не и нечувано да остава навън толкова до късно. Младежите нямаха представа за естеството на нощните му отсъствия, но не искаха и да питат. Любопитството беше едно от най-нежелателните качества в стажа. Отдавна бяха разбрали, че има доста неща за живота на Косачите, които е по-добре да не узнават.
Неуморното блъскане продължи — не беше обикновено потропване с кокалчетата на пръстите, а по-скоро с основата на свит юмрук.
— Ясно — заключи Роуан. — Забравил е ключовете си. И какво?
Това беше най-разумното обяснение, а не трябваше ли тъкмо то да е вярното? Приближиха вратата и застинаха стреснати.
Как е възможно да не чувате тропането? Щеше да ги смъмри той. Доколкото ми е известно, никой не е страдал от глухота поне от двеста години.
Но когато отвориха вратата, не се озоваха пред косач Фарадей, а пред двама служители на реда. Не обикновени служители на реда, а офицери на Гвардията на Острието, върху чиито униформи ясно се открояваше знакът на Форума на Косачите, точно на гърдите.
— Цитра Теранова и Роуан Дамиш? — попита един от униформените.
— Да? — отговори Роуан. Пристъпи леко напред и закрилнически прикри Цитра с рамото си. Според него беше галантно, а на Цитра се стори дразнещо.
— Ще трябва да дойдете с нас.
— Защо? — учуди се Роуан. — Какво става?
— Тук не е мястото да говорим — обади се и вторият служител на реда.
Цитра отмести закрилническото рамо на Роуан встрани.
— Ние сме стажанти Косачи — заяви тя. — Което означава, че Гвардията на Острието служи на нас, а не обратното. Нямате право да ни отвеждате против волята ни — вероятно не беше истина, но накара офицерите да забавят темпо.
Тогава от мрака проехтя глас.