— Не е така. Да не би да си мислиш, че съм искал да ме обсадят? Стига, добре ме познаваш.
Цитра се поколеба.
— Минаха четири месеца — рече тя. — Човек може да се промени за четири месеца.
Беше напълно права. Но някои неща не се бяха променили. Роуан знаеше какво иска да чуе тя, но щеше да бъде поредният танц. Друг вид позиране. Затова ѝ каза истината.
— Радвам се да те видя, Цитра — започна. — Но е също и болезнено. Дори много и не знам какво да направя по въпроса.
Видя, че истински я трогна, защото очите и започнаха да се пълнят със сълзи, които бликнаха, преди да е успяла да продума.
— Знам. Ужасно е, че трябва да бъде така.
— Чуй какво ще ти кажа — отговори Роуан. — Нека дори да не мислим за Зимния конклав. Нека бъдем тук и сега и да оставим бъдещето настрана.
Цитра кимна.
— Съгласна. — След това пое дълбоко дъх. — Хайде да се разходим. Искам да ти покажа нещо.
Тръгнаха към външния край на ротондата, отвъд арките, под които Косачи договаряха различни дела и съюзи.
Цитра извади телефона си и проектира серия от холограми в дланта си, като я сви така, че никой освен Роуан да не види.
— Измъкнах това от задния мозък на Бурята.
— Как успя?
— Няма значение как. Важното е, че го направих… а също и какво открих.
Холограмите бяха на Косач Фарадей по улиците край дома му.
— Тези са от последния ден — уточни Цитра. — Успях да проследя поне част от стъпките му тогава.
— Но защо?
— Просто гледай. — Холограмата показваше как влиза в нечий дом. — Това е къщата на жената, с която ни запозна на пазара. Прекарал е няколко часа там. След това е отишъл в това кафене. — Цитра пусна друг запис, който показваше как Фарадей влиза в ресторант. — Мисля, че е възможно да се е срещнал с някого там, но не знам с кого.
— Добре — намеси се Роуан. — Значи се е сбогувал с различни хора. Засега ми се струва логично някой да го направи, ако прекарва последния си ден на земята.
Цитра отново превключи. Следващият видеозапис показваше как Косачът се качва по стълбите на железопътната гара.
— Заснет пет минути, преди да умре — обясни тя. — Знаем, че се е случило на тази гара, но познай какво. Камерата на конкретния перон е била повредена, предполагаемо от неприемливите. Била е извън строя през целия ден, затова няма видеозапис, който показва какво точно се е случило там!
Влак потегля от гарата и миг по-късно пристига друг, в обратна посока. Точно той беше убил Фарадей. Въпреки че Роуан не можеше да го види, направи гримаса, все едно го бе зърнал.
— Мислиш, че някой го е елиминирал и се е погрижил да изглежда като Самоприбиране? — Роуан се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава, и заговори тихо: — Ако това е единственото ти доказателство, то е доста слабо.
— Знам. Затова продължавам да търся. — Цитра превъртя записа и отново пусна сцената, на която се виждаше как Фарадей отива към гарата.
— Имало е петима свидетели. Нямаше как да ги проследя, без да използвам данни на Форума на Косачите, а ако го бях направила, щяха да разберат, че търся нещо. Но единствената логика е, че и тези свидетели са слезли по същите стълби, нали? Оттам са слезли общо осемнайсет души по времето, когато е умрял Фарадей. Част от тях вероятно са се качили на първия влак. — Тя посочи влака, който напускаше гарата. — Но не всички. От тези осемнайсет души успях да идентифицирам близо половината. И трима от тях са получили имунитет още същия ден.
Разкритието беше достатъчно да остави Роуан без дъх и да замае главата му.
— Били са подкупени, за да свидетелстваш, че е приложил Самоприбиране?
— Ако беше обикновен гражданин, който е видял как един Косач прибира друг, и ти предложат имунитет, за да си държиш устата затворена, как би постъпил?
На Роуан му се искаше да повярва, че би потърсил справедливост, но се замисли за времето, преди да стане стажант на Косач, когато идеята да бъде такъв го плашеше до смърт.
— Щях да целуна пръстена и да си държа устата затворена.
В другия край на ротондата вратите към залата за събрания се отвориха и Косачите започнаха да се стичат вътре.
— Кой мислиш, че го е извършил? — попита Роуан.
— Кой има най-голяма полза Фарадей да излезе извън картинката?
Не беше нужно да го изричат гласно. И двамата знаеха отговора. Роуан осъзнаваше, че Годар е способен на немислими дела, но дали би убил друг Косач?
Поклати глава, не искаше да повярва.
— Това не е единственото обяснение! — настояваше той. — Възможно е изобщо да не е бил Косач. Може да е близък роднина на някого, когото е прибрал. Някой, който е искал отмъщение. Всеки би могъл да му вземе пръстена, да го бутне пред влака и да използва пръстена, за да даде имунитет на свидетелите. В такъв случай би им се наложило да си замълчат, иначе биха ги взели за съучастници!