„Животински пътеки има, а не се виждат никакви животни“ — помисли си той. Какъв дивеч може да обитава по тези места? Ето нещо, което бе пропуснал да провери, въпреки пословичната си догматичност.
Спомни си коментара, който веднъж бе направил пред него Меривейл: „Проблемът с Карлос, е че той винаги се старае да оцелее.“
Сякаш старият хитрец Меривейл не би постъпвал винаги по този начин! Едва ли се е издигнал до този пост като се е хвърлял с голи гърди към бодливата тел.
Най-сетне до ушите му достигна приглушеният шум от водопада. Малка горичка от мадрони скриваше гледката към североизточния край на долината. Дипиъкс поспря в сянката на дърветата и се огледа наоколо, като обърна специално внимание на пътя, по който бе дошъл. Нещо го възпираше да излиза на открито — макар да не забелязваше никакво движение и все пак Дипиъкс реши да се върне обратно едва по тъмно.
Дотук всичко се развиваше според плана, ако се изключи едва доловимото, почти подсъзнателно усещане за надвиснала опасност. Огледът на долината от новата наблюдателна позиция едва ли щеше да отнеме много време. Все още не беше късно да промени решението си и да се върне по светло при колелото. Така ще провери как е Тимиена и фургона. Но първоначалното решение — да изчака падането на мрака — вече бе залегнало дълбоко в него.
„Играй на сигурно — припомни си Дипиъкс. Играй, за да оцелееш.“
Той сви наляво и се запрокрадва чевръсто през ниските клони към храсталака, достигащ чак до скалистия ръб, като пътьом разкопчаваше калъфа на бинокъла. Шумът от водопада тук бе значително по-силен. Когато стигна храстите, Дипиъкс продължи напред пълзешком, но не след дълго се спря, за да притегне ремъците на раницата и да пъхне бинокъла в пазвата си. Наложи се да пълзи обърнат на лявата си страна, като същевременно внимаваше да не закачи раницата в клоните. Храсталакът завърши с тясна скалиста площадка, откъдето се откриваше панорамна гледка към цялата Стражева долина.
Докато фокусираше бинокъла Дипиъкс се питаше къде ли точно са били избити „дивите“ индианци. Само на петдесет фута от него с оглушителен рев се спускаше водопадът. Дипиъкс се подпря на лакти и насочи бинокъла пред себе си.
Чифликът бе доста отдалечен от новия наблюдателен пункт и масивната постройка на хамбара-студио закриваше почти цялото ляво крило на къщата. Затова пък ясно се виждаше насеченият бряг на потока. Водната повърхност оставаше гладка, сякаш течението бе спряло, и в нея се отразяваха крайбрежните дървета и храсти. Още по-назад склоновете от двете страни на долината се спускаха към ширналата се равнина, с малките горички и белезникавите петна на стадата.
Интересно, защо стадата не доближаваха долния край на долината, където тревата бе зелена и сочна? От тук не се виждаше никаква преграда, която би могла да ги спре — нито ограда, нито канавка — нищо.
Внезапно Дипиъкс забеляза потънало в прах превозно средство, което приближаваше насам по тесния път, по който бяха пристигнали двамата с Тимиена. Кой ли би могъл да идва? Ще забележат ли фургона? Тим, естествено ще си седи безобидно отпред, с нейния статив, боите и неизменното влечение към глупави пейзажи, но все пак… Дипиъкс насочи бинокъла към праха, фокусира го и пред него се появи тежък камион с покрита каросерия. Носеше се по тесния път към долината, при това с доста висока скорост. Опита се да определи местонахождението на Тимиена, но хълмът отляво закриваше равнината в тази посока, заедно с малката горичка, в която двамата с Тимиена бяха разположили своя лагер. Всъщност, нищо чудно от камиона въобще да не я забележат. Пък и да я видят, какво значение? Почувства, че го завладява странно вълнение.
Отново насочи вниманието си към постройките на чифлика. Нямаше никакво съмнение, че някой ще трябва да излезе за да посрещне камиона. Най-сетне ще може да разгледа обитателите на това необичайно място.
Вътре в долината нищо не помръдваше.
Трябва да са чули задаващия се камион. Самият той го чуваше съвсем ясно, въпреки разстоянието и шума на близкия водопад.
Къде, по дяволите, са обитателите на чифлика?
По стъклата на бинокъла отново бе полепнал прах. Докато ги забърсваше внимателно Дипиъкс набързо обмисли създалата се ситуация. На пръв поглед би изглеждало смешно, но липсата на каквато и да било активност в чифлика, съчетана с толкова многобройни доказателства, че обитателите му водят активен начин на живот го изпълваше с тревога. Това бе толкова неестествено! Някаква ужасна неподвижност цареше в тази долина! И същевременно, струваше му се, че е под непрестанното наблюдение на безброй очи. Извърна се рязко назад и огледа местността зад себе си. И тук нищо не помръдваше. Какво пробуждаше в него това подсъзнателно усещане за надвиснала заплаха? Нямаше никаква видима причина и това го дразнеше. Какво ли криеха онези долу в чифлика?