— Напълно възможно… Нилс, твърде бързо се движат. Вече са при оградата. Не трябва ли да…
Той млъкна едновременно шокиран и разтревожен, когато първият от големите фургони разби северната врата, поднесе се и спря така, че да запуши изхода на бетонния вентилатор. Отвътре изскочиха двама души. Единият носеше някаква черна чанта. Вторият фургон подмина с пълна газ първия и се понесе право към къщата и хамбара.
— Атакуват ни! — извика Салдо.
Думите му бяха подсилени от взрива на вентилаторната шахта, последван от втори, още по-силен взрив. Първият фургон беше избухнал, преобърнал се бе на една страна и от него лумнаха пламъци.
„Това са нашите експлозиви, за аварийно взривяване на покрива!“ — помисли си Хелстрьом.
Чуха се още няколко взрива, примесени с изстрели, крясъци и шум от стъпки на бягащи хора. ДВама нападатели скочиха от приближаващия се бясно фургон и нахлуха през вратата на къщата.
— Нилс! Нилс? — Салдо го задърпа трескаво за лакътя. — Трябва да се махнеш от тук.
48
„Мъдрост на Харл: Общество, което отрича всички норми на поведение, които Външните приемат, може да съществува само в положение на трайна обсада.“
Мимека седеше в гостната и очакваше да се появи „подкреплението“ на Джанвърт, когато сградата се разтърси от първите експлозии. Метален къс от обшивката на първия фургон се заби в стената на сантиметри от главата й. От двора се чуваха изстрели, викове и гърмежи.
Мимека се приведе и изтича към кухнята. Тук някъде Нилс беше оставил един парализатор. Тя се хвърли през люлеещата се врата и изненада мисис Найлес, която използваше парализатора за да прочисти двора между хамбара и къщата. Мимека огледа пътем сцената. Знаеше, че присъствието й, в ролята на Фанси, е от съществено значение за оцеляването на Кошера. Ето защо, най-важното сега бе да съхрани живота си. В дъното на кухнята, една солидна врата водеше към оригинално изкопаната изба. Мимека дръпна вратата и изтича надолу по стълбите. Над главата й се чу трясък, изстрели, посипаха се стъкла. Тя се пъхна между рафтовете, напипа входа към тунела и продължи по него. Срещу нея се носеха работници, въоръжени с парализатори. Мимека се размина с тях, блъсна още една врата и се озова в мазето на хамбара. Тунелът зад нея беше пуст и до ушите й стигна тихото съскане на растителния бетон, запълващ прохода.
Помещението, в което се намираше Мимека, постепенно се разширяваше и в другия му край се разиграваше сцена, която за някой Външен би изглеждала пълна бъркотия. Мимека пое натам. Наоколо притичваха работници, натоварени с пакети, които отнасяха към входа на галерията. Там очевидно щеше да бъде разположен новият наблюдателен пункт.
Тъкмо когато Мимека влизаше, скритият люк на тавана се отвори и през него се спуснаха Салдо и Хелстрьом, последвани от въоръжени работници. С отварянето на люка, шумът от битката навън се усили, ала сетне внезапно утихна. Чу се още една експлозия, последвана от самотен изстрел. После всичко потъна в равномерното бръмчене на парализаторите.
Тишина…
Хелстрьом забеляза Мимека, даде й знак да го последва и продължи към временния наблюдателен пункт. С приближаването, един от главните надзиратели се извърна, позна го и докладва:
— Приключихме с тези, които са в сградата, но има още двама при оградата. На такова разстояние са извън обсега на парализаторите. Да ги нападнем ли в гръб?
— Почакайте — каза Хелстрьом. — Може ли вече да се върнем в гнездото?
— Поне един от двамата край оградата е въоръжен с автомат.
— Аз се връщам горе — заяви Салдо. — Ти остани тук. Не бива да рискуваш живота си, Нилс.
— И двамата ще се качим — реши Нилс. Той махна на Салдо да тръгва и се обърна към Мимека.
— Радвам се, че успя да избягаш, Фанси.
Тя кимна и си пое болезнено дъх.
— Ще чакаш тук — нареди й Хелстрьом. — Все още може да ни потрябваш. — Той се обърна и забърза след Салдо, който вече го чакаше сред въоръжените работници при стълбата. Все още беше шокиран от внезапността и стремителността на атаката. Сега вече нямаше съмнение, че са във вихъра на пожара.
Колкото и странно да беше, предверието и залите на студиото в хамбара бяха почти непокътнати от битката, ако се изключи дупката в северната стена на сградата. Част от апаратурата беше разпиляна на пода. Разбит беше новият стъклен кошер с пчелите-пазачки. Оцелелите сновяха гневно наоколо, но не нападнаха работниците от Кошера — разпознаваха ги като свои. Хелстрьом си направи мислена бележка да използва този факт при следващите снимки, както и да потърсят съответните изводи.