Салдо изправи рамене и плъзна поглед по изнуреното лице на Хелстрьом.
— Нилс, наистина не знаех…
Хелстрьом го прекъсна с поомекнал глас:
— Ако съм бил строг с теб, отдай го на умората. Не забравяй и ти да се съобразяваш с този фактор. Можеш да се свързваш с мен чрез вътрешната комуникационна система без да напускаш поста си. Един истински водач трябва да обмисли всички възможни последствия, преди да премине към действие. АКо наистина си готов да поемеш водачеството, трябва да умееш да пестиш енергията на другите, не само своята. Постепенно ще се научиш на това и тогава времето, което ти е необходимо за вземане на правилно решение, ще започне прогресивно да се скъсява.
— Връщам се незабавно на поста — рече Салдо, извърна се и закрачи през стаята. Едва изминал няколко крачки и зад гърба му се надигнаха развълнувани гласове. Някой от наблюдателите попита на висок глас: „Кой е там най-главният?“ — В отговор се разнесе неясен брътвеж. „Един по един!“ — извика наблюдателят. „Кажете им, да не напускат позицията! Ако всички се разтичат насам-натам ще настъпи бъркотия. Ще поемем издирването от тук.“
Наблюдателят, млада жена, наскоро преминала подготовка за бъдещ водач, извърна уплашеното си лице от екрана, надигна се от креслото и присви очи в мрака, за да открие Хелстрьом.
— Един от пленниците е избягал вътре в Кошера!
След миг Хелстрьом вече се беше привел до нея. Салдо спря нерешително на вратата.
— Кой точно? — попита Хелстрьом.
— Онзи, на име Джанвърт. Да изпратя ли работници…
— Не.
Салдо реши да се намеси от вратата.
— Нилс, необходимо ли е…
— Заминавай на своя пост! — извика Хелстрьом без да откъсва поглед от монитора. На екрана се появи изплашен работник-пазач, със знака на търтейното на раменете си.
— Кое ниво? — попита го Хелстрьом.
— Четиридесет и второ — отвърна работникът от екрана. — Въоръжен е с парализатор. Не мога да разбера как е успял… уби двама работници, онези които пристигнаха по твоя заповед за да… за да…
— Зная — кимна Хелстрьом. Това бяха специалистите, на които бе поръчал да възстановят съзнанието на Джанвърт, за да могат да го използват като посредник. Станало е нещо непредвидено и Джанвърт е избягал. Хелстрьом се изправи и огледа специалистите в гнездото. — Да събудят всички смени. Джанвърт е белязан с нашите хормони. Нито един работник в момента не може да го отличи от своите. Би могъл да отиде където си иска без да привлече нечие внимание. Но проблемът има две страни. Трябва да го заловим, но и не бива да сеем повече тревога из Кошера. Обяснете това на преследвачите. Изпратете хората от другата смяна да издирват Джанвърт въз основа на външното му описание. Във всяка група по издирване поне един работник трябва да е въоръжен с пистолет. Не желая вътре в Кошера да се използват парализатори, още повече в този момент.
— Значи, искаш го мъртъв и готов за резервоара — каза един от работниците зад Хелстрьом.
— Не, в никакъв случай!
— Но ти каза…
— По един пистолет на група — повтори Хелстрьом. — Ако няма друг начин да го спрете, ще стреляте в краката. Искам го жив. Разбрахте ли ме? Този Външен ни трябва жив.
55
„Из Кошерния наръчник: Един живот взема друг живот в името на живота, но нито един работник не бива да се завърта в този постоянен цикъл на регенерация, без да го налага оцеляването на нашия вид. Само видът е свързан с безсмъртието, чието значение за вида е съвсем различно от значението за отделната, смъртна клетка.“
Измина известно време, преди Джанвърт да започне да осъзнава странното състояние, в което се намираше. В началото му се струваше, че личността му се е раздвоила, но и двете производни са му добре познати. Едната беше изучавала право, постъпила бе на работа в Агенцията, влюбила се бе в Кловис Кар и се беше захванала с работа, която унищожава човешкото в човека. Другата личност изглежда се беше пробудила за живот по време на обяда с Нилс Хелстрьом и дребничката, подобна на кукла жена на име Фанси. Та тази, втората личност, се държеше доста странно. Но именно тя си спомняше, че двамата с Хелстрьом посетиха някаква стая, където различни хора му зададоха куп въпроси. Другият — странният — Джанвърт си припомни, че се беше постарал да отговори на всички въпроси искрено и изчерпателно. Направил го бе съвсем доброволно, дори се бе постарал да си припомни и най-малките подробности.
Имаше още, не по-малко странни спомени — огромни, отворени отгоре контейнери в някаква просторна зала, в някои от тях нещо бълбукаше и се пенеше, и други просторни зали — притихнали помещения, в които съвсем малки деца се учеха да ходят по мекия като трамплин под. Припомни си възкиселия мирис в тези зали, но и усещането, че въздухът е необичайно чист. Сетне, внезапно, от тавана бе рукнала вода, мирисът бе изчезнал, за да бъде заменен от някаква друга, тежка и топла миризма, която и до сега не напускаше ноздрите му.