Първата личност, която смяташе по право за оригинален носител на паметта му, бе прекарала в дрямка дълги часове, но сега се беше пробудила. Помнеше и къде за първи път се бяха възстановили двете нива на спомени. Беше в някаква стая със сиви стени, вдлъбнатина с дупка в единия край, където да се облекчават естествените нужди, и рафтове покрай стената. Върху горния рафт бе поставена прозрачна гарафа и чаша за вода. Водата беше топла. Малко преди това на рафта беше оставена чиния с храна. Спомни си и плоското лице на голия мъж, който бе донесъл чинията — без да промълви нито дума. В стаята нямаше никакви прозорци, само вратата и вдлъбнатината на тоалетната. От време на време откъм отвора на тоалетната се чуваше шум от течаща вода. Нямаше никакви столове, можеше да седне единствено на пода, а и го бяха съблекли напълно. Нищо в тази стая не би могло да послужи за оръжие. Гарафата и чашата бяха от необичайно здрава пластмаса. Опита се да ги счупи, но безуспешно.
В спомените му постепенно изплуваха и други посетители — две по-възрастни от него жени, които успяха да го прегледат — доста обстойно — и без никакво затруднение, а после му инжектираха нещо в левия хълбок. Мястото на инжекцията лекичко го пареше. Но малко след инжекцията започна възстановяването на първоначалната личност. По приблизителна преценка, това бе станало преди около два часа. Не беше напълно сигурен — бяха му взели часовника.
„Трябва да избягам“ — помисли си той.
Втората, странната половина, която сега бе задремала, извика в мислите му спомени за гъсти тълпи от голи хора, изпълващи коридорите, по които го бяха довели дотук. Намираше се сред човешки мравуняк. Как ще избяга от него?
Вратата се отвори и в стаята влезе някаква относително млада жена. Миг преди да се затвори, Джанвърт забеляза отвън втора, доста по-възрастна и мускулеста жена, въоръжена с едно от онези мистериозни оръжия, които приличаха на раздвоени камшици. Влязлата по-млада жена имаше кичур от къси, черни косми в слабините, на цвят съвсем като късо подстриганата й, черна коса. В лявата си ръка държеше нещо, което наподобяваше най-обикновена лекарска слушалка.
Джанвърт подскочи, когато влезе, и се отдръпна с гръб към стената.
Жената го погледна удивено.
— Отпуснете се. Тук съм за да проверя как ви понася промяната. — Тя нагласи слушалката на шията си и вдигна мембраната.
Без да откъсва поглед от нея, Джанвърт напипа гърлото на гарафата, но го изпусна и водата заля пода.
— Вижте какво направихте — укори го жената и се наведе да вдигне гарафата, търкаляща се в локва вода.
В мига, когато се изправяше, подтикван от отчаяние Джанвърт замахна с ръка и я удари с острието на дланта си по шията. Жената се строполи и не помръдна.
Оставаше другата жена, която пазеше отвън. „Отпусни се и мисли“ — повтаряше си Джанвърт. От тавана на стаята струеше хладна зелена светлина, на която бледата кожа на лежащата в краката му жена бе придобила съвсем мъртвешки изглед. Той се наведе, опипа пулса и не го долови. Издърпа слушалката, постави си я и преслуша сърцето. Нищо. Беше я убил с един единствен, отчаян удар и от това положението му ставаше още по-опасно. Той се надигна трескаво, издърпа трупа встрани от вратата и се огледа за следи от кратката схватка. Гарафата продължаваше да се търкаля на пода, но Джанвърт се поколеба, преди да я вдигне. И това колебание го спаси.
Вратата се отвори за втори път и вътре надникна възрастната жена с любопитен израз на лицето.
Джанвърт се хвърли право към нея, сграбчи я за косата, дръпна я вътре в стаята и заби коляно в гърдите й. Жената изпъшка болезнено и изпусна оръжието. Джанвърт я пусна, замахна и я покоси със саблен удар — също както първата — обърна се и блъсна вратата.
Беше се справил и с двете, имаше и оръжие. Той разгледа странния, подобен на камшик предмет. Излят бе от черна пластмаса, материал подобен на този, от който бяха направени гарафата и чашата. На дължина бе близо метър, в единия край имаше дръжка с удобни вдлъбнатини за пръстите. В основата на дръжката бе монтиран кръгъл циферблат с деления, а на мястото на показалеца беше вграден жълтеникав лост.
Джанвърт насочи оръжието към жената, която беше повалил току що на пода и натисна лоста. От раздвоения край се разнесе бап-хъммммм и той отпусна дръжката. Бръмченето утихна. Тялото на жената бе потръпнало конвулсивно при задействането на оръжието. Кожата на страната, обърната към него, придоби тъмно-виолетов цвят. Той се наведе и опипа пулса. Не долови нищо. И двете жени бяха мъртви. Отстъпи назад и погледна към вратата. Отваряше се навътре, знаеше го от опит, някъде по средата й бе разположен механизъм, подобен на дръжка, който обаче не се бе поддал на опитите му малко по-рано. Внезапно се изплаши, че в паниката си одеве се е заключил отвътре. Подтикван от нарастващото отчаяние Джанвърт изтича при вратата и я дръпна. Вратата се открехна с едва чуто изщракване и миг преди да я притвори, той мярна тълпите от крачещи навън хора.