— Трябва да помисля — произнесе гласно той.
Разберат ли, че е избягал, ще предположат, съвсем естествено, че се е насочил към повърхността. Дали имаше и други пътища, които да водят навън? Какво бе разположено на етажите под него? Уверен бе, че има поне още едно, по-дълбоко ниво. По пътя насам минаха покрай открит двоен асансьор, чийто кабини се плъзгаха постоянно в две противоположни посоки. В ръцете си държеше едно от техните оръжия и вече знаеше как да убива с него. Издирването щеше да започне съвсем скоро. Ще претърсят стая по стая целия тунел — поне от човешки ресурси, по всичко изглежда, не изпитваха недостиг.
Ще поема надолу.
Нямаше никаква представа на каква дълбочина под повърхността се намира. Слязоха до тук с асансьор, Джанвърт не бе успял да преброи етажите, по-точно пропускът бе на другата, втората личност.
Нямаше съмнение, че са му пробутали нещо с храната, за да го усмирят. И появата на втората личност също е дело на Хелстрьом. Може би дори в това се крие тайната на Проект 40. Нищо чудно в документите, които откриха в библиотеката да става дума за някакъв химически препарат, с чиято помощ се манипулират хора.
Едно е сигурно — преследвачите няма да предполагат, че е поел надолу. Ако въобще има някакъв начин да се измъкне от този човешки мравуняк, може да го открие само като действа изненадващо.
„Старай се да бъдеш непредвидим“ — припомни си Джанвърт.
Все още не чувстваше пълна власт над себе си, но знаеше, че не бива да се бави повече. Стисна оръжието в дясната ръка, открехна повторно вратата и надзърна отвън. Движението в тунела изглеждаше поразредено, няколко съвсем голи мъже и жени минаха мълчаливо близо до него, без да му обърнат каквото и да било внимание. Движеха се в колона — Джанвърт преброи девет човека. Малко по-дълга колона пресичаше отсрещния край на тунела в противоположната посока. От тях също никой не погледна към него.
ДЖанвърт направи няколко бързи крачки и се прилепи на опашката на колоната, която крачеше наляво. Отдели се при асансьора, изчака кабината отгоре и скочи вътре, заедно с някакъв слаб мъж с безизразно лице. Двамата застанаха с лице към изхода и се понесоха надолу без да разменят нито дума.
Миризмата, с която бяха пропити тунелите, все повече отвращаваше Джанвърт и той почувства, че тревогата му нараства. Мъжът до него по всичко изглежда не я долавяше. Дишаше съвсем спокойно, докато Джанвърт с мъка подтискаше гаденето си. „По-добре да не мисля за това“ — повтаряше си той. Колкото и странно да беше, съседът му изглежда не изпитваше никакъв интерес към Джанвърт. Всички косми по лицето и тялото му бяха грижливо избръснати, или премахнати по някакъв начин. Голата му глава лъщеше на изкуствената светлина.
Когато пресичаха поредното ниво мъжът неочаквано скочи навън и Джанвърт остана сам в кабината. Започна да брои етажите и когато стигна до десет, зачуди се дали не е време да слезе от асансьора. Вдигна очи към тавана. Беше също така сив и безличен, като пода. Нещо блестеше в единия ъгъл на кабината. Пресегна се и докосна странното петно. Беше лепкаво и Джанвърт поднесе пръст към носа си. Миришеше също като кашата, която му бяха поднесли за храна. Джанвърт изтри ръката си в бедрото и се замисли какво търси това петно от храна на тавана. Имаше само едно обяснение — таванът се превръщаше в под в някаква крайна фаза от движението на асансьора, когато кабината се преобръщаше. Асансьорът се движеше непрестанно. Хората се качваха и слизаха в движение от кабините. Съдейки по всичко, ставаше дума за затворена верига от кабини, които се движеха непрестанно между различните нива на този човешки мравуняк, създаден от Хелстрьом.
Кабината внезапно се заклати и се наклони наляво. Джанвърт приклекна, плъзна се и стъпи на стената, която сега бе под краката му. Сива, еднообразна маса запълваше входното отвърстие, докато кабината бавно се преобърна и доскорошният таван се превърна в под. Предположенията му се потвърдиха. Кабината потегли нагоре. Веднага щом се изравниха със следващото ниво Джанвърт скочи навън, огледа се, но наоколо нямаше никой. Намираше се в тунел, озарен с бледа червеникава светлина, но някъде по-нататък, в далечината се виждаха ярки жълти лампи. Погледна в другата посока, където тунелът извиваше и се губеше зад завоя. Реши да тръгне към светлината, обърна се и пое с отмерена крачка. Стараеше се да прилича на човек, който е тръгнал нанякъде по работа. Усещаше тежестта на оръжието в ръката си, дръжката беше хлъзгава от пот. Още преди да доближи осветения участък, до ушите му стигна шум от течаща вода. Малко по-късно забеляза, че светлината прозира през тесни успоредни на пода прорези в стените и тавана. Прорезите бяха на равнището на очите, достатъчно беше само да завърти глава, докато минаваше покрай тях, за да надзърне в просторна, ниска зала, в която на равни разстояния бяха подредени резервоари, които се пълнеха отгоре с вода, а наоколо съвсем делово щъкаха работници. Джанвърт се взря в най-близкия резервоар и едва сега забеляза подскачащите вътре съвсем дребни риби. Малко по-нататък група работници изсипваха уловените риби в метална количка.