Боже мили, това беше ферма за риби!
Джанвърт продължи покрай прорезите, а светлината пред него продължаваше да се усилва и да придобива розов оттенък. Този път в стената бе прокопана висока до тавана врата, зад която имаше втора зала, доста по-голяма от първата. Тук върху многобройни палети бяха разположени контейнери с растения, с гъсти, зелени листа, а отгоре се спускаха ярки осветителни тела. Звукът от течаща вода бе малко по-слаб. Работниците носеха тъмни очила и се движеха между палетите, преметнали през рамо торби, в които събираха някакви червени плодове, които Джанвърт взе за домати. Пълните торби отнасяха и изсипваха в отвор в далечния край на залата.
Все по-често на пътя си срещаше хора, някъде отпред се появи тихо бръмчене, което постепенно нарастваше. Джанвърт осъзна, че шумът се носеше от доста време, но едва сега му бе обърнал внимание.
До този момент, нито един от минувачите не даваше вид, че го е забелязал.
С наближаване източника на неприятния звук в тунела ставаше все по-топло. Бръмченето продължаваше да се усилва и вече приближаваше прага на болка. В стената отляво отново се появиха прорези. Джанвърт се наведе към един от тях за да открие, че зад стената е разположена гигантска по размери зала. Спускаше се поне на два етажа под него, вътре бяха монтирани някакви масивни цилиндрични машини, в сравнение с които работниците наоколо изглеждаха истински джуджета. Джанвърт прецени на око, че странните съоръжения са поне петдесет фута високи и сто в диаметър. Съвсем очевидно те бяха източникът на неприятния шум, а заедно с него в тунела нахлуваше и миризмата на озон.
Електрически генератори, досети се Джанвърт.
Никога досега не беше виждал електростанция с подобни размери. Простираше се на около половин миля вляво от него, поне още толкова вдясно и изглеждаше широка цяла миля. Ако това наистина бяха генератори, какво ли ги задвижваше?
Джанвърт получи отговор на този въпрос когато стигна до края на коридора. Тук тунелът свиваше вляво и се разклоняваше на два ръкава — единият продължаваше надолу към осветената зала, а другият, отделен от първия с ниска стена, постепенно се губеше в мрака, ала в далечния му край Джанвърт забеляза отблясъците на бързо течаща вода.
Водата — дали това не беше пътят за спасение?
Джанвърт се спусна с решителна крачка към водата и подмина още една групичка, без някой да се заинтересува от него. Още малко и стъпи на равна платформа, отвъд която се носеха тъмните води. Това беше цяла подводна река! Плъзна поглед надолу по течението и на около четвърт миля забеляза някакви движещи се светлинки.
Платформата край реката постепенно се стесняваше. Докато вървеше по брега, Джанвърт чуваше ясно шума от носещата се вода и приглушеното бръмчене на генератора.
Едва сега започна да осъзнава мащабите на подземното строителство, на което беше станал свидетел. Подобен размах можеше да бъде финансиран и подпомогнат единствено от държавата. Нима съществуваше някаква друга възможност? Всичко бе прекалено голямо, за да не бъде забелязано. Или…?
Ако тук наистина има пръст държавата, защо тогава Агенцията не знаеше нищо за това? Изглеждаше твърде малко вероятно. Шефа бе запознат с доста от най-грижливо пазените тайни. Неведнъж и два пъти служителите на Агенцията се убеждаваха в това. Дори Меривейл би трябвало да е в течение на проект с подобни мащаби.
Потънал в размишления, Джанвърт едва не се сблъска със сивокос мъж, спрял в края на вече съвсем тясната платформа. Зад него нагоре се издигаше паежиноподобна метална стълба. Сивокосият вдигна десницата си и замърда чудновато с пръсти право в лицето на Джанвърт.