Джанвърт сви рамене.
Мъжът отново даде някакъв неразбираем знак с пръсти и завъртя глава встрани. Имаше озадачен вид.
Джанвърт вдигна оръжието и го насочи към него.
Онзи отстъпи назад и поклати удивено глава. Устата му увисна, очите му се разшириха, тялото му се напрегна, търсейки някакво прикритие. Той отново вдигна ръка и замърда с пръсти.
— Какво искаш? — попита го Джанвърт.
Но сякаш го беше ударил. Мъжът отстъпи още една крачка назад и се спря на хлъзгавия бряг на реката. Но не отговаряше.
Джанвърт се огледа. Бяха съвсем сами и напрежението помежду им продължаваше да расте. Сигналите с ръка по всичко изглежда трябваше да му говорят нещо. И за двамата беше ясно, че не ще намерят общ език. Джанвърт взе бързо решение, стисна вградения в дръжката лост, разнесе се тихо бап-хъм и мъжът се строполи.
Джанвърт изтегли тялото му до водата и тук се спря, разколебан. Да го хвърли ли в реката? Но ако някъде надолу по течението го открият други и се отправят насам, за да разследват причините за инцидента? Отказа се и се заизкачва по стълбата.
Малко по-нагоре излезе на тясна платформа, която следваше коритото на реката. Джанвърт пое смело по протежение на платформата. Не изпитваше никакви угризения от факта, че бе убил още един от подопечните на Хелстрьом. Зави му се свят от движението на реката под него и растящия животински мирис и той протегна неуверено ръка към перилата.
Платформата изчезна в тесен, нисък тунел, осветен от жълтеникава луминисцентна тръба. Входа на тунела беше блокиран от масивна врата. В средата й бе монтирана метална дръжка, а над нея бяха изобразени няколко символа — един от тях наподобяваше стилизирано А, а другият приличаше на част от тяло на някакво обезглавено насекомо.
Вдигнал оръжието пред себе си, Джанвърт предпазливо натисна дръжката. Ръчката подаде и се завъртя с едва доловимо съпротивление. Джанвърт побутна вратата и в същия миг почувства слаб полъх във врата. От другата страна, тунелът продължаваше, значително по-широк и озарен в бледа розова светлина. Светлината бликаше от миниатюрни дискове, вградени в тавана. Тунелът постепенно се изкачваше нагоре.
Джанвърт затвори вратата зад себе си и завъртя дръжката — същата като онази от другата страна. После пое нагоре.
56
„Кошерен отдел за сигурност, доклад 7-А: относно Джанвърт. Има съобщение за забелязан работник, чието описание отговаря на описанието на Джанвърт, на ниво четиридесет и осем, в близост до турбинна станция шест. Съобщението беше проверено, макар че това би означавало, че беглецът е поел надолу, вместо нагоре. Работниците, забелязали въпросният беглец, в началото са го помислили за специалист-водач, тъй като е имал дълга коса и е бил въоръжен с парализатор. Макар белезите да съвпадат с тези на издирвания, все още изглежда малко вероятно да се е спуснал надолу, вместо незабавно да е потърсил пътя към повърхността“.
Джанвърт спря да си отдъхне, преценявайки, че е изминал около триста фута в тесния тунел. На всеки хиляда крачки тунелът свиваше рязко в обратна посока, от което можеше да се съди, че наклонът е около тридесет процента. Джанвърт смяташе, че тунелът е някакъв вид вентилационна шахта, но до момента не бе забелязал никакви странични отвори, а и плътно покритият с прах под говореше недвусмислено, че съоръжението не е било използвано отдавна. Или пък беше авариен изход? Нищо чудно да е и бил прокопан първоначално, в хода на строителните работи, преди да изкопаят по-големите галерии. Не смееше да се надява, че така лесно се е натъкнал на аварийния изход. Важното беше, че тунелът води нагоре.
Отново пое с бавна крачка нагоре и след още пет остри завоя стигна до врата с кръгла дръжка. Какво го чакаше от другата страна. Да провери ли? Беше въоръжен. Именно този факт се оказа решаващ. Джанвърт завъртя дръжката, опря рамо във вратата и я отмести. В лицето го блъсна въздушна струя.
Джанвърт стоеше на тясна платформа с перила, намираща се някъде по средата на стената на огромна по размери кръгла зала с купол отгоре. Отсрещната стена, озарена в ярка бяла светлина, беше поне на двеста ярда от него. Подът на тази просторна зала се спускаше постепенно към центъра и беше гъсто покрит с мъже и жени, сплетени във вихъра на съвокупляването. Джанвърт замръзна, изумен от гледката.
Въздухът в залата трептеше от пъшкане, въздишки и удари от сблъсъка на гола човешка плът. Двойките постоянно се разделяха, откриваха нови партньори и почти незабавно подновяваха своята изумителна сексуална активност.