Джанвърт се прокрадна в залата, протегна ръка и докосна един от ампутатите — беше мъжки. Кожата бе съвсем топла! Той отдръпна ръка и преглътна горчивата жлъчка, появила се в устата му. Сетне бавно отстъпи назад към вратата, неспособен да откъсне очи от гледката пред себе си. Това бяха живи ампутати от човешка плът. Нямаше никакво съмнение!
Някакво раздвижване в далечния край на помещението привлече вниманието му. Няколко души крачеха тържествено между масите, навеждаха се и изучаваха внимателно ампутатите и стъклените тръби. Ужасяваща, карикатурна картина на доктори, тръгнали на визитация. Джанвърт побърза да се шмугне в тунела преди да са го забелязали, затвори вратата и изчака няколко минути, опрял чело в хладната метална повърхност.
Ампутатите в помещението зад стената можеха да служат само за едно — за възпроизвеждане. След всичко, на което бе станал свидетел, едва ли имаше някакво друго обяснение. Мисълта, че и неговото тяло може да бъде подложено на подобна гавра, го накара да потрепери. Коленете му се подгънаха безсилни да издържат тежестта на тялото му. Възпроизвеждащи ампутати!
Някъде далеч под него се разнесе глух удар и въздухът в тунела се раздвижи. Чуваше се шляпането на множество боси крака.
Открили са ме!
Завладян от ужас, той дръпна отново вратата, промуши се вътре и я затвори. Този път членовете на медицинската процесия го забелязаха, но успяха само да се изправят изненадани преди Джанвърт да ги покоси с парализатора. Той се втурна през кошмарната стая, като избягваше да гледа към ампутатите. В другия край имаше врата, зад която се виждаше по-голямо помещение, изпълнено с хора. Все още обхванат от ужас, Джанвърт свърна вляво, блъскайки грубо хората на пътя си, без да се тревожи от бъркотията, която създаваше. Пътят зад него заприлича на човешки водовъртеж. Едни махаха развълнувано с ръце, други — по-малобройни — издаваха протяжни звуци, а една от жените дори извика съвсем разбираемо: „Ей,ти! Ей,ти!“
Когато наближи входа на асансьора, Джанвърт блъсна някакъв мъж от пътя си и скочи в една кабина, поела нагоре, а хората отвън го проследиха с озадачени погледи.
В кабината, освен него имаше две жени и един мъж. Едната жена приличаше на Фанси, само че беше доста по-възрастна от нея, а другата — за негова изненада — бе съвсем руса, нещо рядко срещано във вътрешността на Кошера. Мъжът, съвсем обезкосмен и с тясно, лисиче лице, кой знае защо му напомняше на Меривейл. И тримата го разглеждаха с нескрито любопитство и душеха шумно въздуха. Изглежда ги изненадваше миризмата, която Джанвърт издаваше.
Гонен от надигащата се в него паника, Джанвърт насочи оръжието към мъжа, покоси го, а след това и жените. Тримата се строполиха на пода тъкмо когато минаваха покрай поредния отвор. Някаква дебелана с едри гърди и кръгло, безизразно лице се опита да влезе, но Джанвърт я спря с ритник в гърдите и тя се просна върху хората зад нея. Кабината подмина следващите няколко отвора без никакви инциденти. На четвъртото ниво от началото на изкачването Джанвърт изскочи навън, разбута тълпата и се насочи към един страничен коридор, който го привлече с това, че е съвсем пуст. Двама от мъжете, които бе съборил, скочиха и се опитаха да го преследват, но той ги повали с кратък откос, после свърна вляво, продължи напред, сви вдясно и се озова в главната галерия, неколкостотин метра по-надолу. На мястото, където се беше отклонил вече се бе събрала малка тълпа.
Джанвърт поприкри оръжието с тялото си и закрачи по-бавно в обратна на тълпата посока, дишайки учестено. Докато вървеше надолу по коридора, ослушваше се напрегнато за приближаващи преследвачи. Постепенно шумът зад него утихна, поуспокоен Джанвърт пресече тунела и пое в някакъв страничен коридор, който се изкачваше постепенно нагоре. На около стотина метра по-нататък коридорът се съединяваше с друга галерия и точно на кръстопътя имаше отвори за асансьор. Джанвърт прекоси галерията без да го забележат и се вмъкна в първата кабина нагоре. Още щом стъпи вътре и кабината ускори ход. Огледа се, очаквайки, че някой вътре е увеличил скоростта, но беше съвсем сам. Отворите на етажите се носеха главоломно край него. Преброи девет нива, докато се питаше, дали Хелстрьом не разполага с някакво дистанционно управление на кабината и е увеличил скоростта за да не му позволи да избяга. Крайно рисковано бе да напуска кабината при подобна скорост.
С нарастваща паника Джанвърт пристъпи до вратата и огледа стената за някакви прибори за управление, но нямаше и следа. В мига, когато доближи изхода, кабината забави ход и спря до поредния отвор. Джанвърт побърза да я напусне и едва не се сблъска с двама мъже, бутащи дълга метална количка, покрита с някакъв жълтеникав плат. Мъжете се отдръпнаха от пътя му, ухилиха се и помахаха, а пръстите им се свиваха в същите неразбираеми сигнали, както на сивокосия долу при реката. Джанвърт се насили да им се усмихне и сви рамене, което двамината приеха за съвсем достатъчно, защото продължиха невъзмутимо своя път.