Зад вратата лежаха шест безжизнено проснати тела, в ръката си един от покосените държеше никелиран автоматичен пистолет, 45 калибър, с дръжка от слонова кост. И шестимата бяха мъже, голи и плешиви, и шестимата все още дишаха. Очевидно дебелата преграда беше отслабила парализиращото действие на оръжието. Джанвърт се наведе и вдигна пистолета. Сега вече във всяка ръка стискаше по една оръжие, но познатата тежест на автоматичния пистолет му придаваше значително повече увереност.
61
„Кошерен превод от «Мъдростта на Дивото»: Един вид е обречен на изчезване тогава, когато индивидите започнат да вярват, че във всеки един от тях се крие душевна субстанция, его, личност, аура — и това одухотворено превъплъщение може да бъде освободено.“
— Значи вече има и пистолет — рече Хелстрьом. — Страхотно! Направо страхотно! Той да не е свръхчовек? Преди по-малко от половин час е бил в централната зала за кръстосване. Сигурен бях, че ще го заловим някъде наблизо, а ето че сега е унищожил две от издирващите групи цели осем нива по-нагоре!
Хелстрьом седеше в центъра на гнездото, зад гърба на един от наблюдателите. Креслото, в което се бе настанил, беше единствената възможност да си отдъхне през изминалата нощ. От двадесет и шест часа не беше мигвал, а часовникът на стената показваше четири сутринта.
— Какво ще заповядате? — запита операторът.
Хелстрьом погледна изненадан очертанията на човека пред него. Да заповяда?
— Какво ви кара да смятате, че моите заповеди биха могли да променят нещо? — ядоса се той. — Ваша работа е да го заловите!
— Все още го искате жив?
— Повече отвсякога! Ако наистина е толкова способен, трябва да смесим кръвта му с нашата.
— Вероятно пак е излязъл в някой от главните тунели.
— Разбира се! Наредете на преследвачите да се разположат край асансьорите. Чака го дълъг път нагоре. А вече е изморен. Съсредоточете главните сили в горните етажи. Накарайте ги да проверяват всяка кабина и да парализират съмнителните. Зная… — Хелстрьом вдигна ръка в мига, когато наблюдателят се извърна и го погледна шокиран. — Нищо не може да се направи.
— Но нали и наши…
— По-добре така, отколкото да го изпуснем. Вижте какво направи. Вероятно е включил парализатора на максимална мощност, без да го осъзнава. Всеки път когато стреля губим по няколко работника. И аз като вас съм преизпълнен с гняв, но не бива да забравяме, че той е изгубил контрол над себе си и не знае какво прави.
— Знае достатъчно, за да ни се изплъзва всеки път! — промърмори някой зад Хелстрьом.
Хелстрьом не обърна внимание на този очевиден признак на несъгласие и попита:
— Къде е пленничката? Още преди час наредих да я доведете.
— Трябваше да я свестим, Нилс. Всеки момент ще бъде тук.
— Добре де, кажете им до побързат.
62
„Из Кошерния наръчник: Много поуки можем да извлечем като сравняваме социалното поведение на насекомите и еволюцията на социалното поведение в дивото общество на Външните. Така черпейки от опита на другите, ние ще бъдем първите в историята на тази планета, които сами ще моделират своето бъдеще“.
Джанвърт беше в кабината на издигащия се асансьор, в компанията на две жени и двама мъже. Появата му очевидно беше разтревожила четиримата, но Джанвърт го отдаде на раната на лицето си. Достатъчен беше един красноречив жест с оръжието и четиримата млъкнаха, но Джанвърт остана със странното впечатление, че по-скоро жестът, отколкото самото оръжие бяха предизвикали желания ефект. За да провери това хрумване Джанвърт пъхна пистолета под мишница и завъртя ръка пред най-близкия от четиримата, сякаш искаше да му каже: обърни се и ме остави на мира. Мъжът се завъртя, даде знак на останалите и те последваха примера му.
Вече знаеше как да борави с асансьора. Достатъчно беше да пристъпи към вратата и кабината сама забавяше. Изглежда на входа беше монтиран някакъв датчик, чрез който се управляваше движението.
Една от жените се извърна, погледна го и кимна към сивата стена между етажите. Последна спирка? Останалите приближиха дружно вратата. Джанвърт се приготви да се присъедини към тях, стиснал чуждото оръжие в лявата си ръка. В същия миг отворът се показа. Кабината забави, Джанвърт мярна цяла редица боси крака и два парализатора, насочени надолу.
Джанвърт натисна спусъка на своя парализатор и го завъртя встрани, към разширяващия се отвор. Лъчът удари с периферията си и съседите му по кабина. Джанвърт прескочи скупчилите се отвън тела и като косеше всичко наоколо се затича надясно в тунела.