Именно светлината от цигарата бе привлякла вниманието му и го бе предизвикала да стреля. Значи оръжието не убиваше от разстояние. Стените също отслабваха ефекта му.
Джанвърт разтърси рамото на шофьора, но в отговор главата на мъжа клюмна надолу. И двамата бяха в безсъзнание. При разклащането сакото на шофьора се беше разтворило и отдолу се показа кожен кобур, в който беше затъкнат лъскав тежкокалибрен магнум. Джанвърт извади пистолета и едва тогава забеляза радиото под таблото.
Това не бяха хора на Хелстрьом! Това бяха ченгета!
63
„Гласът на търтея (Кошерна аксиома): Ей, вие, Външните! Не вас искаме, а вашите деца и ще ги получим, ако е необходимо, през труповете ви!“
— Как е възможно да е Отвън? — повтори разгневено Хелстрьом, целият разтреперан от ненадейно надигналия се страх. Той напусна тъмния северен ъгъл на гнездото и изтича при наблюдателката, която го беше повикала.
— Той е — каза тя. — Виждаш ли? Ето там! — тя посочи блестящия зеленикав екран, на който съвсем ясно се виждаше фигурата на Джанвърт, озарена от неестествената светлина на прибора за нощно наблюдение. Джанвърт куцукаше по някакъв прашен път.
— Това е северният периметър — прошепна Хелстрьом, който вече бе разпознал очертанията на хълмовете зад Джанвърт. — Как е стигнал до там? — Макар и с неохота, Хелстрьом трябваше да признае, че този човек наистина бе надарен с необикновени способности. С мъка сдържаше гнева си. Джанвърт беше Отвън!
— Току що получихме съобщение за някакъв инцидент на трето ниво — провикна се един наблюдател вляво от Хелстрьом.
— Открил е една от тайните врати на трето ниво — рече Хелстрьом. — Но как е стигнал толкова далеч? След секунди ще се натъкне на онази кола, с полицаите. Трябва да е някъде там — сред дърветата — той посочи на екрана. — Засече ли го някои от нашите постове?
— Вече изпратихме група преследвачи след него — докладва наблюдателят отляво. — Но ще им бъдат необходими няколко минути. В момента са на пето ниво, насочих ги към най-близкия изход.
Наблюдателката пред Хелстрьом докладва:
— Малко преди да го забележа, регистрирах повишена вълнова активност, сякаш е използвал оръжието си. Възможно ли е да е стрелял по хората в колата?
— Или пък да ги е убил… — добави замислено Хелстрьом. — Каква странна справедливост, ако наистина го е сторил. Кой наблюдава колата?
— Постът беше изтеглен само преди час, за да се включи в преследването на беглеца — докладва някой зад него.
Хелстрьом кимна. Разбира се! Нали сам бе дал нареждане.
— От известно време разговорът в колата утихна — промърмори наблюдателят вляво. — Микрофонът ми е на дървото, точно над колата. — Наблюдателят почука блестящата слушалка от слонова кост, закачена на ухото му. — Съвсем ясно чух стъпките на Джанвърт, но полицаите в колата изглежда са в безсъзнание. Похъркват на пресекулки, както често се случва с някой Външен, когато е тежко парализиран.
— Може би най-сетне сме извадили късмет — рече Хелстрьом. — Къде е издирващата група?
— На около пет минути назад.
— Разположете още няколко отряда, така че да отрежат пътя му към града. За всеки случай…
— Ами другите полицаи? — попита един от наблюдателите.
— Кажете на работниците да привлекат по всякакъв възможен начин вниманието им върху себе си! Дявол да го вземе, този Джанвърт! Кошерът има нужда от хора с подобни способности.
И как бе успял да избяга от Кошера?
— При колата е… — докладва наблюдателят отляво.
Някой се обади от дъното на стаята:
— Успяхме да научим как се е измъкнал. — Операторката се извърна, с озарено от сиянието на екрана лице и им разказа накратко какво са открили на трето ниво.
„Използвал е транспортен конвейер за храна!“ — мислеше си Хелстрьом.
Външният беше рискуват така, както не би рискувал нито един от работниците. Доста изводи можеха да се направят, но за това — по-късно.
— Пленничката… — напомни той. — Показахте ли й какво я чака, ако не ни се подчини?
— Показахме й, Нилс — отвърна някой отзад и в гласа се долавяше неприкрито отвращение.
Хелстрьом кимна разбиращо. Никак не им се е харесало, естествено. На него също не му се понрави идеята. Но беше необходимо и всички го виждаха.
— Доведете я тук — нареди той.
Наложи се да я довлекат в бледата светлина на мониторите, а сетне да я държа изправена.
Хелстрьом заговори бавно, като се стараеше да подтисне погнусата в гласа си и през цялото време имаше чувството, че се поднася в жертва на Кошера.