От говорителя се носеше гласът на Кловис. Тя плачеше, умоляваше го и повтаряше името му.
„Еди… Еди… Еди… моля те, помогни ми. Не им позволявай…“
Джанвърт затвори очи. Какво да направя?
Докато търсеше отчаяно изход, той внезапно почувства остро парене в гърба и дясната страна, някъде отдалеч се разнесе тихо бръмчене, което го последва през цялото време, докато се свличаше надолу, към прашния път, за да изчезне накрая, заедно с всички останали звуци.
65
„Из Кошерния наръчник: Защитната покривка винаги е била важен ключ за нашето оцеляване. Тя се споменава не само в преданията, но и в най-ранните записки, които сме запазили и до ден днешен. Мимикрията, която предците ни така внимателно са изучили от насекомите, ни е помагала да се защитим от нападенията на дивите Външни. Анализът обаче показва, че този метод за оцеляване няма особено висока стойност, освен ако не бъде усъвършенстван и съчетан с други техники, както познати, така и нови — каквито непрестанно ще търсим. За да го вършим още по-успешно, трябва винаги да си представяме Външните като хищници. Ако ни открият, неминуемо ще ни нападнат. И тъй като някой ден това ще стане, ние трябва да сме готови. В хода на тази подготовка трябва да се изучават както дефанзивните, така и офанзивните средства за защита. В случая с офанзивните оръжия — отново използвайки насекомите като модел — целта е атакуващият да бъде поразен по такъв начин, че да изгуби желание за повторна атака“.
Трусът започна някъде от дълбините на Кошера, достигна повърхността и се разля, за да бъде регистриран от всички сеизмични датчици на планетата. Когато приключи, Хелстрьом си помисли: „Земетресение!“ Но това беше по-скоро опит да се отхвърли нежеланото предположение. Нека да е земетресение, само не и гибелта на Проект 40!
Тъкмо се бе поуспокоил след повторното залавяне на Джанвърт и дойде този неочакван трус.
Скърцането в сградата утихна и се възцари неестетвена тишина, сякаш всички работници от Кошера едновременно бяха затаили дъх. Хелстрьом пръв се раздвижи и пресече наблюдателното гнездо, като не пропусна да забележи, че мониторите продължават да работят и светлините не са угаснали.
— Доклад за повредите, моля — каза той. — И някой да ме свърже със Салдо.
Беше малко изненадан от спокойствието, което звучеше в думите му.
Само след секунди Салдо се появи на един от екраните. Зад него Хелстрьом виждаше част от подземната галерия, все още изпълнена с прах.
— Те ме задържаха! — поздрави го Салдо. Младият мъж имаше объркан и дори леко уплашен вид. Един от едрите симбиоти, които помагаха непрестанно на изследователите, застана зад Салдо и го отстрани с ръка. На екрана се появи обгореното, като изваяно от камък лице на изследовател. Той вдигна розова длан пред монитора и пръстите му затрепериха в кошерния език на символите.
Хелстрьом превеждаше за онези, които не можеха да виждат екрана.
„Възмутени сме от недоверието, проявено към нас в лицето на вашия наблюдател, изпратен тук със заповеди да забави енергозахранването на текущия проект. И нека тревогата, която ви причинихме, да бъде първият признак на нашето недоволство. Можехме да ви предупредим за онова, което се случи, но с поведението си не заслужихте подобно предупреждение. Спомнете си сътресението, което всички в Кошера почувствахме — и знайте, че в епицентърът на проекта, ефектът е бил хиляди пъти по-изразен. Като се изключат някои дребни детайли, може с увереност да се твърди, че Проект 40 е завършен с пълен успех“.
— Къде точно беше епицентърът на проекта? — попита Хелстрьом.
— В Тихия океан, близо до островът, наричан от Външните Япония. Съвсем скоро там ще открият нов остров.
Плоското обгорено лице се отдръпна от екрана и на негово място отново се появи Салдо.
— Те ме задържаха насила — оправдаваше се той. — Отказаха да изпълняват заповедите ми. Сами свързаха захранването и не ми дадоха възможност да ти докладвам. Нилс, те отказаха да ти се подчиняват!