— За какво, по дяволите, говориш, Дребосък? — попита Меривейл, но същевременно придърпа бележника на масата и надраска: „Гемел, провери това!“ Гемел се наведе, прочете бележката, кимна, дръпна един от агентите и му зашепна.
Джанвърт отново заговори, с бавен и ясен глас, сякаш се стараеше да обясява на някое непослушно дете.
— Предупредих те, да слушаш внимателно — рече той. — Кошерът на Хелстрьом всъщност е разположен в гигантски комплекс от подземни тунели. Един дявол знае докъде достигат тези тунели встрани, но на дълбочина комплексът надхвърля пет хиляди фута. Отвътре са покрити с плътен слой от специален бетон, за който Хелстрьом твърди, че може да издържи на пряко попадение от атомна бомба. Склонен съм да му вярвам. Близо петдесет хиляди души живеят в тези тунели. Повярвай, моля те — повярвай.
Меривейл беше втренчил хипнотизиран поглед в бавно въртящата се лента на магнетофона, на който хората от ФБР записваха разговора.
„Хиляди проклятия! — мислеше си той. — Ако Дребосъка е прав, това не е работа за нас, а за военните.“ Меривейл почти беше готов да повярва на чутото. Звучеше твърде шокиращо, за да е измама. Меривейл отново придърпа бележника и написа: „Повикайте армията“.
Гемел прочете написаното, поколеба се за миг, сетне даде знак на друг от сътрудниците си, да прочете бележката и да я изпълни. След като я прочете, агентът погледна изненадано Гемел, но той закима енергично за да потвърди заповедта си, после дръпна агента и му пошепна нещо. Лицето на другия пребледня. Той изхвърча от стаята.
— Колкото и невероятна да звучи твоята история — говореше Меривейл, — за момента съм готов да повярвам на думите ти. Трябва обаче да те информирам за това, което възнамерявам да предприема в отговор. Ситуацията далеч надхвърля моите…
— Слушай, кучи сине! Ако дадеш сигнал за атака, ще хвръкне цялата планета!
Меривейл застина като парализиран, притиснал слушалката към ухото си и забеляза, че Гемел е не по-малко потресен. Никой не можеше да разговаря така със своя началник!
В наблюдателното гнездо на Кошера, Хелстрьом се приближи до Джанвърт и му пошепна:
— Кажи му, че Кошерът желае да преговаря. Печели време. Попитай го, защо не поиска справка от Пентагона за новоизникналия остров. Съобщи му, че сме готови да вдигнем във въздуха няколкостотин квадратни мили около Вашингтон, ако им е необходима още една демонстрация.
Джанвърт предаде посланието.
— Виждал ли си оръжието? — попита Меривейл.
— Да!
— Опиши го.
— Ти луд ли си? Няма да ми позволят. Виждал съм го, виждал съм и миниатюрния му, преносим вариант.
Първият сътрудник на Гемел се върна в стаята и докладва тихо на своя началник, който от своя страна написа в бележника: „Потвърждение от Пентагона. Изпращат подкрепления“.
— Дребосък, — попита Меривейл — наистина ли вярваш във всичко това?
— От самото начало само това ти повтарям, да те вземат мътните! Още ли не сте се свързали с Пентагона?
— Неприятно ми да говоря за това, Дребосък, но струва ми се, че няколко атомни бомби, спуснати директно върху…
— Ах, ти, проклет идиот! Ще престанеш ли с тези глупави подмятания?
Меривейл погледна озадачен слушалката.
— Дребосък, искам да те помоля, да овладееш тона и страстите си. Този… този кошер, както ти го нарече, ми прилича на най-обикновено средище за подривна дейност, което ние трябва да…
— Ще се свържа с президента! — прекъсна го Джанвърт. — Знаеш, че съм в състояние да го направя. Ти лично ми даде специалния номер. Ще говоря с него, а ти и твоята Агенция можете да…
— Дребосък! — кресна Меривейл, едновременно изпълнен с гняв и страх. Нещата определено излизаха изпод контрол. Възможно беше наистина да се крие нещо зад фантастичните заплахи на Джанвърт — работа на военните беше да ги проверят — но един разговор с президента щеше неминуемо да доведе до тежки последствия. Ще се търкалят глави. Никакво съмнение нямаше в това.
— Успокой се, Дребосък — рече Меривейл. — Слушай сега. Какви гаранции имам, че казваш истината? Описваш ми една доста страшна картина, в която ми е невероятно трудно да повярвам. Ако наистина тя отговаря на действителната, тогава случаят е от компетенцията на военните и аз нямам друга алтернатива, освен…
— Задник такъв! — изкрещя Джанвърт. — Нито дума ли не е проникнала в тъпия ти мозък? Само едно погрешно решение и не военните — целият свят ще престане да съществува! И прашинка няма да остане! Тези хора са в състояние да взривят цялата планета, или да я изпарят насред космоса — каквото им се прииска! Въобще няма да ви позволят да ги изпреварите, по какъвто и да било начин. В залог е планетата — цялата планета — не разбираш ли?