Меривейл тъкмо описваше „прикритието на Хелстрьом“ — както го бе назовал — което в конкретния случай се оказа създаване на документални филми за живота на насекомите:
— Дяволски любопитно, не мислите ли? — запита ги той.
За първи път от четири години насам — откакто бе започвал работа в Агенцията — Джанвърт искрено желаеше да напусне. Беше постъпил тук някъде в края на трети курс на юридическия, през лятото, когато работеше като чиновник към Министерството на правосъдието. Веднъж, в библиотеката, където го бяха настанили на работа, се натъкна на забравена папка с документи. Любопитството го накара да надзърне вътре и за негова изненада, оказа се, че документите са със строго поверителен характер и касаят деликатни въпроси около интимния живот на някакъв преводач в чуждо посолство.
Първата реакция на Джанвърт към съдържанието на документа бе гняв. Гняв към правителството, което все още не се гнусеше да си мърси ръцете с подобни долнопробни форми на шпионаж. Имаше нещо в този документ, което го караше да мисли, че се касае за мащабна и доста сложна операция от страна на неговото собствено правителство.
Джанвърт попадна в юридическия след като преживя бурните години на младежките протести. В началото вярваше, че законът е единственият изход за много човешки проблеми, но с течение на времето се увери, че това са измамни надежди. Именно законът го бе довел до папката в библиотеката, с нейното проклето съдържание. И както често се случваше, една случка повличаше след себе си втора, без някаква видима причинно-следствена връзка. В конкретния случай, просто го заловиха, докато четеше документите.
Това, което последва, беше само един фарс. Първо го притиснаха, използвайки какви ли не способи, но с една единствена цел — да го завербуват за същата тази Агенция, чието дело бяха споменатите документи. Обясниха му, че произхождал от добро семейство и този довод му се стори почти забавен — особено, когато споменаха, че баща му бил известен бизнесмен (всъщност, притежаваха железария в едно малко градче).
Следващата стъпка беше да му предложат парично възнаграждение, при това в такива приказни размери (плюс всички възможни разходи), че той наистина започна да се колебае. Обсипаха го с изненадващи хвалебствия за неговите способности и възможности, но Джанвърт ясно си даваше сметка, че е твърде далеч от този рисуван със съвсем конкретна цел идеализиран образ.
Накрая свалиха ръкавиците. Заявиха му съвсем недвусмислено, да не разчита на каквото и да било назначение в правителствено учреждение. И тук го настъпиха по болното място, тъй като за никой около него не беше тайна, че Джанвърт бе спрял избора си на Министерството на правосъдието. Накрая се съгласи да сътрудничи в продължение на няколко години, стига да му позволят да завърши юридическото си образование. По това време вече се познаваше с Дзюл Перюджи — дясната ръка на самия Шеф — и Перюджи бе изразил пълна подкрепа на плановете му.
„Агенцията има нужда от служители с юридическо образование — каза тогава Перюджи. — Има моменти, в които такива хора са ни жизнено необходими.“
Ала следващите думи на Перюджи завариха Джанвърт неподготвен.
„Казвали ли са ви, че можете да минете за тинейджър? Това е много полезно, особено като се има пред вид и образованието ви.“
Очевидно Перюджи не бе доизказал докрай мислите си.
Но истината беше, че Джанвърт така и не успя да завърши юридическия. Непрестанно му намираха работа. „Може би догодина, Дребосък. Сам виждаш, колко разчитаме на теб точно сега. Затова, искам ти и Кловис…“
Ето така за пръв път се срещна с Кловис, която също притежаваше младежки вид. В едни случаи му беше сестра, при други двамата се представяха за избягали деца, чиито родители „не ги разбирали“.
Доста късно Джанвърт започна да осъзнава, че документите, на които се бе натъкнал и прочел, са били далеч по-опасни отколкото бе предполагал в началото и че другата алтернатива — в случай че бе отказал да постъпи на работа в Агенцията — щеше да е кротък отдих на дъното на някое затънтено тресавище. Никога не бе участвал в „заблатяването“, както го наричаха ветераните в агенцията, но знаеше със сигурност, че и такива неща се случват — от време на време.
Агенцията.
Никой никога не я наричаше по друг начин. Икономическите операции на Агенцията, проследяването и останалите форми на шпионаж само бетонираха начеващия цинизъм на Джанвърт. Вече гледаше на света без маска и неведнъж си повтаряше, че преобладаващата част от неговите сънародници все още не осъзнават, че държавата в която живеят и която възхваляват всъщност е полицейска. И това беше неизбежно последствие още от онези далечни времена, в която е възникнала първата полицейска държава и е постигнала пълно господство върху някаква част от света. Единственият начин да се противопоставиш на тази полицейска държава бе като създадеш друга полицейска държава. Двамата с Кловис Кар бяха напълно единодушни по този въпрос. Всичко, което ставаше в обществото, за тях бе само изява на съществуващата полицейска държава.