— Но изглежда, че в случая интуицията й е работела правилно. Май трябваше да се вслушаш в нея.
— Откак я помня все е пълна с разни налудничави измишльотини — възрази Меривейл. — Но май всичко е защото не обича да работи с Карлос.
— Значи все пак е имало конкретна причина. И защо не иска да работи с Карлос?
— Това са само предположения, но вероятно й е направил някое непристойно предложение. Каквото и да е, в Агенцията не обръщаме внимание на подобни дрънканици. Всеки си знае задълженията и какво точно се изисква от него.
Перюджи впери поглед в него.
Лицето на Меривейл беше като разтворена книга, по която всеки можеше да прочете мислите му: Стоварват цялата вина за загубите върху мен. Какво съм виновен? Направих само онова, което ми бяха наредили.
Ала преди да успее да даде израз на мислите си, Перюджи заговори отново:
— Някъде нагоре по веригата оказват натиск върху нас и ще трябва да дадем известни обяснения. Най-много ще се дискутира твоята позиция.
Меривейл вече осъзнаваше накъде бие всичко — натиснали са отгоре и сега им е нужен жертвен козел. И името на този козел е Джоузеф Меривейл. Фактът, че неведнъж се бе измъквал от подобни затруднения чрез същия ход едва ли сега щеше да облекчи болката, че днес той е многострадалната жертва.
— Не е честно — промърмори дрезгаво Меривейл. — Не е честно така.
— Искам да си припомниш в подробности последния ти разговор с Тимиена — рече Перюджи. — Всичко.
— Всичко? — на Меривейл му беше необходимо известно време за да си възвърне самообладанието.
— Всичко.
— Добре тогава. — Меривейл притежаваше чудесно организиран ум и можеше да възстановява всеки разговор по памет. Вярно, този път трябваше внимателно да прецежда и най-малкия детайл от подаваната информация. Някак неусетно бе престанал да говори с фалшивия британски акцент. Перюджи намери това за много забавно.
След като послуша известно време, той прекъсна Меривейл:
— Значи тя е тръгнала да търси Карлос.
— Да. Карлос беше в архивите, доколкото ми се струва. — Меривейл отри потта от челото си.
— Жалко, че не е тук за да я разпитаме.
— Нали ти казах всичко! — възпротиви се Меривейл.
— О, вярвам ти — отвърна Перюджи и поклати глава. — Но… тук има нещо. Тя е прегледала докладите и после… — той сви рамене.
— Не е първият агент, загинал при изпълнение на служебния си дълг — озъби се Меривейл.
— Разбира се, разбира се — закима Перюджи. — Чудесно оправдание.
Меривейл го погледна намръщено.
— А Карлос нямаше ли подобни възражения? — запита Перюджи.
— Никакви.
Перюджи облиза замислено устни. Проклета работа! Значи дребното чиновниче най-сетне ще си получи заслуженото. Толкова по въпроса за неговата пословична предпазливост. Освен ако и този път не се измъкне сух. Карлос може още да е жив. Но Перюджи искрено се съмняваше в подобна възможност. Първата пешка бе взета, след това втората и третата. Идваше време да се пожертва някоя фигура.
— Карлос и Тимиена имаха ли несъгласия във връзка с тази задача? — запита той.
— Може би.
— Какво означава това?
— Двамата винаги са се джафкали. Вече никой не им обръщаше внимание.
— А и не са тук да ги попитаме лично — отбеляза Перюджи.
— Не е необходимо да ми го напомняш.
— Спомняш ли си какво ти каза Карлос при последната ви среща?
— Разбира се — каза, че ще докладва в срок от четиридесет и осем часа след пристигане на местоназначението.
— Толкова много. Разполагаха ли с радиопредавател?
— Беше монтиран във фургона, който взеха от Портленд.
— И никакви доклади от тях след това?
— Обадиха се за проверка на връзката. Някъде край Клемат Фоулс. Свързаха се чрез Портленд.
— Четиридесет и осем часа — промърмори Перюджи. — И защо?
— Нуждаеше се от известно време за за огледа обстановката, да подготви лагера, да намери подходящи места за наблюдение.
— Да, но…
— Подобно забавяне е съвсем обяснимо.
— Но Карлос винаги е бил толкова предпазлив.
— И това също говори за неговата предпазливост — каза Меривейл.
— Защо не му нареди да се обажда по-често?
— Не виждах смисъл.
Перюджи поклати бавно глава. Каква бъркотия. Дори един аматьор не би допуснал толкова много грешки. Меривейл, естествено, не възнамеряваше да признава, че е сбъркал. Сигурно щеше да се оправдава с получените нареждания. Но най-важното е да бъде отстранен. И ако ще падат глави, неговата да е първа. Защото Меривейл е един жалък некадърник. Няма извинение за него. Той е точно човекът, от когото сега се нуждаят, някой, на когото да възложат да отговаря на неудобните въпроси.