„Живеем във времето на полицейските държави“ — заяви веднъж Джанвърт.
Двамата се бяха споразумели да напуснат Агенцията при първия удобен случай. Нямаше никакво съмнение, че зад подобни действия се криеше смъртна заплаха. Щяха да се нуждаят от нови документи и да прекарат остатъка от живота си на някое тихо местенце, под непрестанната заплаха да бъдат открити. Агентите напускаха службата само по два начина — или с краката напред, или биваха пенсионирани и настанявани в специално охраняван район. Понякога просто изчезваха, а сред колегите им неизвестно откъде плъзваше внушението да не задават излишни въпроси. По-опитните разпространяваха слуха за съществуването на потаен чифлик — със сигурност не чифликът на Хелстрьом. Изглежда ставаше дума за нещо като пенсионно селище, но без точно определени координати. Едни твърдяха, че се намирало в северна Минесота. Говореше се за високи телени огради, охрана, кучета, площадка за голф, тенис кортове, плувни басейни, великолепни условия за риболов в езеро, бунгала за посрещане на „гостенки“ и дори къщички за семейни двойки. Но без деца. Да имаш деца в Агенцията бе равносилно на смъртна присъда.
Кар и Джанвърт бяха твърдо убедени, че ще имат деца. Решиха, че е най-безопасно да избягат, когато изпълняват някоя задача зад граница. Фалшиви паспорти, нови лица, пари, познания по езика — всичко това бе постижимо освен едно — все не им се отдаваше подходящ случай. Но въпреки това те не се отказваха от мечтата си — въпреки че работата отнемаше всичкото им свободно време. Все някой ден щяха да получат тази възможност.
Джанвърт се стресна в мислите си и се помъчи да хване изгубената нишка на разговора. Дипиъкс възразяваше нещо на Меривейл. Ставаше дума за някаква млада жена, която се опитвала да избяга от чифлика.
— Портър е абсолютно сигурен, че не са я убили — заяви Меривейл. — Прибрали са я обратно в хамбара, където според различни сведения се помещава снимачното студио на Хелстрьом.
3
„Из доклада на Агенцията относно Проект 40: Описваният документ изпаднал от папка, притежание на сътрудник на Хелстрьом. Инцидентът станал в голямата библиотека на Масачузетския Технологически институт, в началото на март. В горния край на всяка страница било отпечатано названието «Проект 40». След запознаване и проучване на бележките и таблиците (виж приложение А), нашите научни експерти стигнаха до извода, че се касае за планове за създаване на прибор, който описаха като «тороиден полеви разрушител». С други думи, това е електронна помпа, способна да въздейства от разстояние върху материални обекти. За съжаление, откритите документи са непълни. Информацията в тях е недостатъчна, за да се започнат проучвателни работи, въпреки че в нашата лаборатория бяха извършени някои предварителни изследвания. Няма съмнение обаче, че има хора в организацията на Хелстрьом, които вече работят върху функциониращ прототип. Все още не сме в състояние да потвърдим (1) дали приборът ще работи, (2) ако наистина работи, за какво може да бъде използван. Ако приемем за достоверни предположенията в доклада на доктор Цинстрьом (виж приложение Ж) трябва да очакваме най-лошото. Доктор Цинстрьом смята, че има теоретични предпоставки за създаването на споменатия тороиден полеви разрушител и че ако приборът е с достатъчно големи размери и ако бъде настроен на подходящия резонанс, той ще е в състояние да разкъса земната кора с всички произхождащи последствия за живота на нашата планета.“
— Така че, — приключи Меривейл, — в този случай на Карлос се пада най-важната роля.
Той вдигна ръка и докосна с пръсти въображаемия си мустак.
Седнала точно зад Дипиъкс, Кар не пропусна да забележи, че вратът му почервеня след последните думи. Дипиъкс не обичаше подобни помпозни изказвания. Утринното слънце блестеше през прозореца вдясно от Меривейл и се отразяваше в бюрото, обгръщайки го в жълтеникаво сияние, от което лицето на оперативния директор придобиваше призрачен вид.