Перюджи се надигна гневно от креслото и се надвеси над събеседника си.
— Ти си глупак, Меривейл — заговори той със студен, нетърпящ възражение глас. — Винаги си бил глупак и глупак ще си останеш. Разполагаме с подробен доклад от ДТ относно възраженията на Тимиена. Настоявала е за поддържаща група. За по-чести радиовръзки. А ти дори си я предупредил да не досажда на предавателната станция в Портленд, освен ако не било нещо важно. Казал си й да изпълнява безпрекословно заповедите на Карлос. Забранил си и да изисква официално издирване на Портър. И при никакви обстоятелства да не изоставя прикритието, под което работи. Такива са били инструкциите ти, — каза Перюджи и посочи папката, — а сега си прочел и това!
Меривейл седеше неподвижно, изумен от неочаквания изблик. В един ужасяващ миг му се стори, че ще се разплаче. В очите му заблестяха сълзи. Ала той бързо се овладя и дори успя да възстанови изкуствения акцент.
— Виж ти! Говориш така, сякаш въобще не се съмняваш в думите си!
По-късно, докато разговаряше по телефона от летището, Перюджи каза:
— Предполагам, че в известен смисъл трябва да сме му благодарни. Сега вече поне знаем без съмнение с какво сме се захванали.
— Какво искаш да кажеш? — запита го Шефа с далечен, хриплив глас.
— Искам да кажа, че когато започвахме, не знаехме какво ни чака. А сега вече знаем. Той е готов да играе при максимално високи залози.
— Ние сякаш не сме.
— Както и да е, уредих въпроса с Меривейл. Казах му да се готви за разследването.
— Да не направи някоя глупост?
— Не направи ли достатъчно глупости вече?
— Знаеш за какво говоря, дявол да го вземе!
— Мисля, че ще се подчинява на заповедите докрай — отвърна Перюджи.
— Но си го притиснал лошо. — Беше по-скоро забележка, отколкото въпрос.
— И още как. — Разговорът поемаше в малко неочаквана посока и Перюджи се загледа замислено в заглушаващото устройство върху слушалката.
— Обади ми се по телефона — продължаваше Шефа. — Оплака ми се от теб. Много е огорчен. Сетне ми съобщи, че бил прибрал на сигурно място писмените ни инструкции. Дори има наглостта да ми заяви, че е дал на Джанвърт специалния номер за директна връзка и кодирани послания, според нашите инструкции за надзираващи агенти. Цитира ми и някакъв член от инструкция, която сме му дали преди години.
След продължителна пауза Перюджи проговори:
— Май ще трябва да предприемем по-твърди мерки срещу него.
— Да, винаги можем да го направим — отвърна Шефа.
25
„Из записките на Нилс Хелстрьом: За разлика от човека, чиито физически ограничения влизат в сила от момента на раждането, насекомите са надарени със способността действително да усъвършенстват своите тела. А достигнат ли веднъж някакъв предел на развитие, те като по чудо се превръщат в напълно различни същества. Именно тази метаморфоза ми помага да разбера напълно могъществото на Кошера. За мен Кошерът е какавидата, от която ще се роди новият човек.“
Хелстрьом седеше в клетката си и мислеше. Погледът му се плъзгаше отсъстващо по залепените на стената карти и диаграми, по блестящия екран на монитора. Ала вниманието му бе приковано другаде. „Този път ще изпратят най-добрите — мислеше си той. Досега само опипваха почвата. А ето че предстои среща с истинските експерти и тъкмо от тях ще научим как да се спасим.“
Изминалата нощ бе дълга, също така натоварен се оказа и денят след нея. Успя да подремне за два часа, но обстановката в Кошера беше напрегната от предчувствието за назряващата криза. Ако не друго, то телесните хормони бяха достатъчни, за да разгласят на всички какво става.
Когато преди около два часа Хелстрьом най-сетне намери време да се върне в клетката, беше толкова изморен, че захвърли сакото на един стол и се стовари в леглото както си беше с дрехите. Нещо тежко, пъхнато в десния джоб издърпа сакото през облегалката и то се свлече на пода. Хелстрьом се загледа в издутия джоб и се зачуди какво ли бе пъхнал там. Сетне изведнъж си спомни за пистолета на Външния, който бе взел преди да излезе за последен път — кога ли е било това? Сякаш беше изминала цяла вечност, или всичко се бе случило в някаква друга вселена. Животът им внезапно бе поел в нова посока. Могъщи сили Отвън проявяваха интерес към нещо, което неминуемо щеше да ги отведе при Кошера.
Проект 40.
Източникът, откъдето бе изтекла първоначалната информация, бе толкова невинен наглед, че Хелстрьом потрепери, когато си помисли за него. Джери, един от операторите на филмовия екип, трябваше да извърши някои специални изследвания в библиотеката на Масачузетския Технологически институт във връзка с предстоящите снимки. При разпита си беше припомнил, че е оставил документите на една маса „за не повече от половин час“. Когато се върнал, намерил ги на същото място и ги прибрал, без да обръща внимание на случилото се. Колко невинно! Но точно от това са се нуждаели Външните. Сякаш бяха надарени с някакъв неуморим зъл гении, винаги нащрек за да се възползва от подобни невинни грешки.