Перюджи обмисли думите на другия и реши, че е време да възприеме малко по-твърд тон.
— Ние държим на хората си, мистър Крафт. Надявам се, че ще започнете издирването колкото се може по-скоро. А сега, как да стигна до полицейската служба?
— В мотела сте, нали?
— Да.
Крафт го посъветва да излезе на паркинга пред мотела, да поеме надясно: „все едно, че е тръгнал за Лейквю“ докато излезе на шосе номер 14. „Там ще завиете наляво и ще видите новият търговски център. Сградата е висока и се вижда от шосето. Полицейската служба е на втория етаж. Всички знаят къде е.“
— Тръгвам веднага.
— Само за минутка, мистър Перюджи — прекъсна го Крафт. — Случайно да носите със себе си фойерверки или сигнални ракети?
— Разбира се, че не! — възкликна възмутено Перюджи, като не пропусна да отбележи, че Крафт бе запомнил името му правилно. Нима смяташе, че не познава щатските наредби за пренос на фойерверки? — Ние изпращаме стоката само по легални канали, помощник-шериф Крафт. Нашите търговски представители предпочитат да използват рекламни брошури и снимки на отделните образци. Ако нарушаваме законите, дълго няма да изкараме в този бизнес. Намирам въпроса ви за доста интересен, обаче.
— Просто исках да се уверя, че познавате закона — обясни Крафт. — Тук не гледаме с добро око на пришълци, които твърдят, че нашите хора са в състояние да причинят каквато и да било неприятност на някой турист. Трябва да сте доста…
— Нищо подобно не съм казвал — прекъсна го Перюджи. — Толкова по-странно е, че го казвате вие, помощник-шериф Крафт. Ще бъда в кабинета ви след десетина минути.
— Добре — отвърна Крафт след кратко мълчание. — Не забравяйте снимката.
— Не съм и помислял.
Перюджи окачи слушалката и впери замислен поглед в телефона. След това поиска да го свържат с щатската полиция в Сейлъм и предаде, че е разговарял по телефона с помощник-шериф Линкълн Крафт. Поинтересува се има ли нещо ново при тях. Съобщиха му, че няма. Отново се свърза с рецепцията, поиска да наберат Балтимор и от справки се поинтересува за телефонния номер на ФБР. Това беше предварително уточнен кодов сигнал, който означаваше, че изпитва недоверие към местния полицейски представител и Агенцията ще трябва да поиска съдействие от ФБР.
Когато приключи, Перюджи притисна с пръст копчето на ръчния си часовник и почувства леко пулсиране върху кожата на китката, което сочеше, че разположените в планината над града групи са заели местата си и следят неговия сигнал. Всичко се развиваше според плана. Време беше да поразмърда Хелстрьом в леговището му.
27
„Из записките на Нилс Хелстрьом: Още преди човекът да стъпи на земята, природата вече е била създала живия прототип на компютъра. И това е ни повече, ни по-малко термитникът, един от първите опити в областта на социалния ред. Всички знаем, разбира се, че сравнени с човека, насекомите не притежават същия тип разум, в смисъла, който ние влагаме в това понятие. Но защо трябва да се гордеем с това? Там, където няма разум, не се срещат и прояви на глупост. И ето че термитникът се изправя като живо обвинение, като пръст, сочещ право в нашата гордост. Компютърът е механизъм, програмиран със стотици хиляди миниатюрни битове информация. Той функционира като подрежда тази информация в логически връзки. Помислете върху това. Едно великолепно функциониращо общество не е ли също система от логически връзки? Смея да твърдя, че обитателите на термитника, всеки един частица от цялото, се движат по свои невидими пътища, свързани по между си, също както са свързани логическите връзки в компютъра. Източник на тяхната сила е майката-първосъздателка — царицата. Тя представлява огромна пулсираща маса от енергия, мотивираща всичко наоколо със своите незадоволими желания. По същата причина и нашият Кошер се опира на развъдниците. Вътре в пулсиращото тяло на царицата се крие бъдещето на термитника. А в развъдниците се крие нашето бъдеще и — в известен смисъл — бъдещето на човечеството.“
Веднага щом приключи разговора с Перюджи, Крафт се свърза с чифлика. След не повече от минута вече разговаряше с Хелстрьом.
— Нилс, в мотела пристигна някакъв тип на име Перюджи. Служител е на компанията за фойерверки „Блу девил“ и е пристигнал тук за да търси изчезнал търговски представител и жена му. Изчезнал във вашия район. Каза ми, че получил писмо от своя колега, в което се споменавала Стражевата долина. Знаеш ли нещо по въпроса?
— Казах ти да очакваш нещо подобно — отвърна Хелстрьом.
— Зная, но този тип ми изглежда страшно проницателен. Вече се е е свързал с щатската полиция и не бих се изненадал, ако повика и ФБР.