— Това прикритие с филмовата компания май наистина е поизплашило Перюджи — продължи Меривейл. (Този път Дипиъкс видимо потрепери.)
Кар се закашля, за да подтисне внезапно завладялото я истерично желание да се изсмее на глас.
— ПРи тези обстоятелства, не можем да проникнем вътре и да ги измъкнем от бърлогата им. Предполагам, разбирате защо — каза Меривейл. — Не разполагаме с достатъчно доказателства. Това е ваша работа. За съжаление, не можахме да намерим какъвто и да било повод, под който да извършим легално посещение.
— Каква е темата на заснемания филм? — попита Джанвърт.
Всички извърнаха лица към него, а Кар се зачуди, защо Едуард се намесва в разговора. Рядко отправяше подобни забележки. Може би търсеше някаква информация скрита зад доклада на Меривейл?
— Мисля, че казах — отвърна Меривейл. — Насекоми! Правят филм за живота на гадните насекоми. Трябва да призная, че се изненадах, когато Перюджи ми съобщи за пръв път. Преди това си мислех, че става дума за порнографски филми — или за фалшифициране на дискредитиращи документи срещу хора с отговорни постове.
Целият облян в пот и изпълнен с омраза към тежкарския акцент и натруфените маниери на Меривейл, Дипиъкс ядно се сгърчи в креслото. „Хайде свършвай де!“ — помисли си той.
— Не съм съвсем сигурен, — продължаваше Джанвърт, — че съм наясно с всички обстоятелства около операция Хелстрьом. Не можем ли да се възползваме от тази идея с филма?
Меривейл въздъхна. Проклет досадник!
— Хелстрьом, — зае се да обяснява той, — е малко побъркан на тема екология. Предполагам всички разбирате добре, колко чувствителна може да е подобна тема от политическа гледна точка. Не бива да забравяме и факта, че той се ползва с доверието на неколцина изтъкнати политици, в качеството си на научен консултант. Бих могъл да назова името на един сенатор и поне трима конгресмени. Ако изберем фронталната атака срещу Хелстрьом, няма съмнение, че ще бъдем подложени на огромен натиск.
— Екология, значи — промърмори Дипиъкс, опитвайки се да върне Меривейл към главната тема.
— Да, екология! — Меривейл произнесе по такъв начин тази дума, сякаш искаше да я римува със содомия. — Този човек разполага с огромни финансови средства и затова също предстои да поговорим.
— Да се върнем към долината — подхвърли нетърпеливо Дипиъкс.
— Да, да, разбира се — съгласи се Меривейл. — Всички видяхте картата. Тази малка долина е била притежание на Хелстрьомови още от времето на неговата баба. Трьова Хелстрьом, пионерка, вдовица и така нататък.
Джанвърт потърка уморено очи. От оскъдното описание на Меривейл вече си представяше Трьова Хелстрьом като слабичка, съсухрена жена, даваща смел отпор на бясно атакуващите я индианци от каросерията на своя пламтящ фургон, докато зад нея синовете й търчаха с кофи с вода. Мда, Меривейл наистина беше непредсказуем в умението си да убеждава.
— Ето картата, за която говорех — Меривейл измъкна някакъв лист от документите на бюрото пред него. — Това е в югоизточен Орегон. — Той почука по картата с пръст. — „Стражевата долина“. Най-близкото селище е Фостървил — малко, затънтено градче, със странно име.
„Защо пък да е странно?“ — зачуди се Кар. Тя погледна скришом към Джанвърт, но той разглеждаше дланта на дясната си ръка, сякаш току що бе открил нещо необичайно там.
— Всички снимки ли правят в долината? — запита Дипиъкс.
— О, не! — разтвори ръце Меривейл. — Божичко, Карлос. Не прочете ли приложенията от „Р“ до „У“?
— В моята папка нямаше подобни приложения — отряза Дипиъкс.
— Дявол да го вземе! — възкликна Меривейл. — Понякога се питам, дали можем да свършим поне една свястна работа в това учреждение. Добре тогава. Ще ви дам моите. Накратко, Хелстрьом и неговият филмов екип са обиколили почти целия свят: Кения, Бразилия, югоизточна Азия, Индия — всичко е описано подробно тук. — Той отново почука по папката. — Ще имате възможност да се запознаете с документите малко по-късно.
— А този Проект 40? — запита Дипиъкс.
— Точно това ни привлече вниманието — обясни Меривейл. — Изкопирахме откритите случайно документи, след което ги върнахме там, където се бяхме натъкнали на тях. Не след дълго помощникът на Хелстрьом се появи за да потърси изгубеното, откри документите, прибра ги и си тръгна. В онзи момент никой не оценяваше значението на това откритие. Действало се е рутинно. Нашият човек в библиотеката е проявил необходимата доза любопитство, нищо повече, ала когато документите попаднали в началството, това любопитство достигнало крайни размери. За съжаление, нямахме възможност да проследим споменатото лице. По всичко изглежда, че е бил задържан в чифлика. Все пак, склонни сме да вярваме, че Хелстрьом не подозира за нашия интерес към неговия малък проект.