Централната постройка на чифлика се издигаше право пред тях. От едната страна беше хамбарът, до който водеше широка, прашна пътека. Пътеката пресичаше стара телена ограда, от която бяха останали само коловете. Макар прозорците на къщата да бяха покрити с жълтеникави завеси, мястото изглеждаше някак пусто и изоставено. Перюджи разглеждаше учудено постройката. Нима беше празна? Но защо? Та нали къщите се строяха за това — за да бъдат обитавани. Тук ли живееха Хелстрьом и хората му? Защо не се чуваше никакъв шум отвътре — тракане на чинии или нещо такова? Тук ли се хранеха? Припомни си забележката на Портър за „отсъствието на признаци“. Много проницателна забележка. Повече информация се криеше в онова, което не се виждаше в чифлика на Хелстрьом, отколкото в това, което се набиваше в очи.
И ето, че Перюджи забеляза първия „позитивен признак“ — наличието на странен, кисел мирис. В първия момент си помисли, че се дължи на фотографски химикали, но сетне отхвърли тази мисъл. Миризмата беше далеч по-остра и дразнеща. Може би е свързана с насекомите на Хелстрьом?
В хамбара се влизаше през люлееща се врата, като в бар. Когато Перюджи и Крафт доближиха, крилата на вратата се люшнаха навън и лично Хелстрьом излезе да ги посрещне. Перюджи го позна от снимките, които беше виждал в досието му в агенцията. Хелстрьом беше облякъл бяло поло и сивкави панталони. На краката си носеше сандали на босо. Рядката му руса коса не бе съвсем сресана, сякаш е била разчорлена от вятъра и след това прегладена набързо.
— Здравей, Линк — посрещна ги Хелстрьом.
— Здрасти, докторе.
Крафт спря пред Хелстрьом и двамата се здрависаха. Застанал в непосредствена близост, Перюджи имаше чувството, че присъства на зле репетирана пиеса. Двамата си стиснаха ръцете така, сякаш го правеха за първи път.
Перюджи отмести поглед към отворената врата на хамбара. Нищо не можеше да се различи в мрака вътре.
Любопитството му изглежда забавляваше Хелстрьом. Той се усмихна широко, докато Крафт го представяше на Перюджи. Ръката на Хелстрьом беше хладна и суха. Хелстрьом даваше вид на човек, който принудително си налага да е спокоен, ала дланта му не беше изпотена. Очевидно се владееше чудесно.
— Искате да видите студиото ли? — запита той и кимна в посоката, в която беше погледнал Перюджи.
„Виж, този умее да си държи нервите“ — помисли си Перюджи.
— Никога досега не съм виждал филмово студио — отвърна той.
— Линк ми каза по телефона, че търсите някакъв ваш служител, изчезнал по тези места.
— Ах, да — Перюджи се питаше, защо не може да различи нищо зад отворената врата. Беше посещавал няколко холивудски студия и помнеше добре царящата атмосфера на организирана бъркотия — ярки светлини, мадами, камери, тичащи наоколо хора, а след това — миг покой докато протичат самите снимки.
— Докторе, да си виждал някой да се върти наоколо? — попита Крафт.
— Само наши хора — рече Хелстрьом. — Никой друг. Отдавна не са се мяркали непознати. Кога са изчезнали тези хора?
— Преди около седмица — каза Перюджи и насочи вниманието си към Хелстрьом.
— Толкова скоро! — възкликна Хелстрьом. — Уверен ли сте, че не им е хрумнало да продължат ваканцията без да ви съобщават?
— Сигурен съм дотолкова, доколкото човек може да е сигурен — отвърна Перюджи.
— Ако искате, можете да огледате наоколо — предложи му Хелстрьом. — Имахме доста работа напоследък в студиото, но въпреки това не сме забелязвали никакви непознати наоколо. Държим долината под наблюдение за да не се появи някой нежелан гост и да попречи на работата ни. Съмнявам се, че ще откриете някакъв следи от вашите хора в района.
„Щом Нилс смята, че няма да открият следи — помисли си с облекчение Крафт — значи са почистили здравата.“
— Така ли? — Перюджи прехапа устни. Неочаквано осъзна, че разговорът се водеше едновременно на няколко нива. Двамата с Хелстрьом го знаеха. А по всичко изглежда и Крафт. Перюджи можеше да души наоколо, но очевидно нямаше да открие нищо подозрително. Нито един чужденец не би могъл да доближи района на чифлика без да бъде забелязан. Хелстрьом беше сигурен, че неговите хора в горните ешалони на властта ще запазят в тайна каквото е необходимо. С появата си тук, Перюджи беше разкрил пред Хелстрьом, че фактът за изчезването на хора в района на чифлика е взет под внимание. Хелстрьом не отричаше този факт, а само намекваше, че ще е безсмислено да се издирват тези хора. Как, тогава, да обясни на какво се надява Агенцията в предстоящата игра?
— Помощник-шериф Крафт, — рече Хелстрьом, — спомена, че работите за някаква компания за производство на фойерверки. „Аха…“ — рече си не без задоволство Перюджи.