— Нашата фирма има многостранни интереси, мистър Хелстрьом. Проявяваме интерес и към металургията, особено в новите, неизследвани области. Готови сме да приемем охотно всякакви свежи, ценни изобретения.
Хелстрьом го погледна замислено.
— Ще влезете ли да разгледате студиото? В момента сме доста натоварени, защото поизостанахме със снимките на последния филм. — Той понечи да се обърне и в този миг спря, сякаш му беше хрумнало нещо. — Хм, надявам се, че не носите със себе си транзистор, или нещо подобно. Използваме късовълнов радиопредавател при озвучаването на отделните сцени. Наличието на други радиоприбори може да изложи на риск крайния резултат от работата ни.
„Ах, ти копелдак такъв!“ — помисли си Перюджи. Той скръсти ръце, обърнал лявата длан навътре и незабелязано изключи часовниковия предавател. „Ако смяташ по този начин да ме разколебаеш, приятелче, сбъркал си. Ще вляза вътре и бъди сигурен, че ще видя повече, отколкото предполагаш…“
Хелстрьом проследи движенията на Перюджи и се досети за истинската причина. Все още беше изненадан от странните намеци за многостранните интереси на фирмата към металургията и новите открития. Каква връзка можеше да има всичко това с Проект 40?
30
„Из коментарите на Трьова Хелстрьом: Каквито и методи да използваме, за да получим специалистите, от които се нуждаем, трябва винаги да се възползваме от онова, което може да ни предостави човешкото тяло. Използването на човешкия ампутат може да се избегне само когато заработим директно с оригиналния гeнeтичен материал на тялото. Всичко, което е свързано с прилагане методите на генетичната хирургия или генното инженерство, трябва да събужда най-мрачните ни опасения. Ние сме преди всичко човешки същества и не бива в никакъв случай да прекъсваме връзката с нашите предци. Каквото и да сме, не сме едно — богове. Във вселената, в която живеем, очевидно много неща зависят от случайността.“
— Вече не предава. — отбеляза Джанвърт, докато въртеше настройката на апарата. Беше се настанил зад спуснатите завеси на фургона, а радиоприемникът бе поставен пред него на един от рафтовете в кухничката. Ник Миърли бе надвесил запотеното си тяло над него, опрял ръка на рафта до приемника. На лицето му беше изписано загрижено изражение.
— Какво мислиш, се е случило с него? — запита той.
— Предполагам, че нарочно е изключил предавателя.
— Боже мили! Защо?
— Последното, което получих, — той потупа с длан кутията на приемника, — беше предупреждението на Хелстрьом, да не се внасят вътре радиоуреди.
— Но това е ужасно рисковано, да изключва предавателя.
— И аз бих постъпил по същия начин. Вече е влязъл в студиото.
— И все пак…
— О, я млъквай! Кловис отвън при телескопа ли е?
— Да. — Миърли имаше обиден вид. Знаеше, че Джанвърт е назначен за заместник по време на операцията и все пак му беше неприятно, че се отнасят с него по този начин.
— Провери дали е забелязала нещо.
— Телескопът увеличава само двайсет пъти, а и в долината е доста мъгливо.
— Отивай да провериш. Кажи й какво стана.
— Добре.
Фургонът изскърца и се залюля, когато Миърли раздвижи едрото си тяло.
Джанвърт го проследи с поглед и отново залепи слушалката за ухото си. Какво ли целеше Перюджи с този странен разговор? Металургия? Нови открития?
31
„Из коментарите на Трьова Хелстрьом: Залог за нашите бъдещи успехи е постигане на окончателното човешко опитомяване. В светлината на гореказаното, всички други модели на човешко съществуване трябва да се разглеждат като диви форми. В процеса на това опитомяване неминуемо ще се възползваме от многостранни човешки типове за изграждане на нашата социална структура. Колкото и да бъдат различни тези новосъздадени типове, изключително важно е между тях да бъде запазена взаимовръзката и уважението в постигането на голямата цел. Майката-първосъздателка и първият мъжкар се отличават само на пръв поглед от работника на най-низшето стъпало. Защото, ако най-възторжените от нас създадат своя молитва, тя трябва да израдява благодарност към тези работници.“
Оказа се, че вратите на студиото са двойни и затова Перюджи не бе успял да различи нищо отвън. Още щом влезе, той почувства нещо странно във въздуха. Животинската миризма тук беше още по-силна. В първия момент реши, че идва от стъклените клетки с животни вляво от него. Вътре забеляза мишки, морски свинчета и маймуни.
Във всички филмови компании, които Перюджи беше посещавал, неизменно бе наблюдавал странни мигове на затишие, когато цялата групова енергия се концентрираше в обектива на камерата. Това място беше съвсем различно. Никой не пристъпваше на пръсти. И въпреки това, всички наоколо се движеха съвсем безшумно, сякаш го намираха за естествено състояние. Със затварянето на външната врата беше изчезнал и неприятният бръмчащ звук, който доминираше в долината, ала тук вътре го заменяше едва доловим шепот.