— И сега вече ги чувстваме — рече тя и потърка ръце. — Поне някои от нас ги чувстват.
32
„Коментари върху текущия филм: В този епизод ще покажем първо зародишна клетка на насекомо, после развитието на яйцето и накрая появата на гъсеницата. Колко силна е тази метафора! Ние също произхождаме от телата на своите родители — тези диви същества, които се наричат човечество. Посланието, което се крие зад тази метафора, се прицелва в подсъзнанието. То ни внушава, че идва време да се подготвим за нашата поява. Все още не сме достигнали периода на зрелост, но въпреки това, трябва да се готвим за наближаващото пълнолетие. Когато се появим на света, ще го направим за да властваме над повърхността на планетата. Постигнем ли своята зряла форма, ще се храним за да живеем, а не за да растем.“
Перюджи държа доста дълго телефонната слушалка, преди Шефа да отговори. Беше приседнал на крайчеца на леглото, малко след като се върна от обяда с Хелстрьом. Обядът го беше разочаровал напълно — нито следа от Фанси, всичко бе протекло доста официално в столовата на стария хамбар и никакъв отговор на подмятанията му за нови открития. Шефа нямаше да хареса доклада му.
Най-сетне в слушалката се разнесе гласът на Шефа, напрегнат и отзивчив, въпреки дългото забавяне. Старецът значи не беше заспал, а по-скоро се занимаваше с нещо, което не желаеше да прекъсне само за да отвърне на зова на телефона, който нерядко наричаше „това изобретения на ада“.
— Нали ви казах, че ще позвъня веднага щом се върна? — поде Перюджи.
— Откъде се обаждаш?
— От мотела, защо?
— Сигурен ли си, че този телефон е чист?
— Чист е. Проверих го.
— Въпреки това, да включим заглушителите.
Перюджи въздъхна и извади прибора. След като го монтира, гласът на Шефа звучеше някак отдалечено и кухо.
— Кажи сега какво си открил — нареди Шефа.
— Отказаха да отговорят по какъвто и да било начин на подмятанията ми за металургията и новите открития.
— Направи ли ясни предложения?
— Казах, че познавам човек, готов да плати дори милион за нови открития в тази област.
— И това не ги заинтригува?
— Ни най-малко.
— Съветът започва да ме притиска — каза Шефа. — Налага се да ускорим нещата, по един или друг начин.
— Този Хелстрьом трябва да има някаква цена!
— Мислиш ли, че ако вдигнем мизата той би могъл да захапе примамката?
— Не съм съвсем сигурен. В момента по-скоро ми се иска да изпратя Джанвърт и Миърли на юг от долината на Хелстрьом, за да потърсят някакви следи от Карлос и Тимиена. Нещо ми подсказва интуитивно, че са се приближили от юг. В тази част има повече дървета, а всички знаем колко предпазлив е Карлос.
— Никого няма да пращаш.
— Шефе, ако…
— Казах — не.
— Но ако все пак успеем да притиснем по някакъв начин Хелстрьом ще измъкнем онова, което ни интересува далеч по-лесно. Ще получим каквото ни трябва преди още съветът да… е, нали знаете как се държат онези, когато станат подозрителни.
— Няма да учиш баща си как се мътят яйца. Казах вече — не!
Перюджи почувства, че разговорът се затяга.
— Тогава какво да правя?
— Разкажи ми какво си видял в чифлика на Хелстрьом.
— Нищо повече от вчера.
— По-точно.
— В известен смисъл всичко изглежда съвсем естествено. Може би прекалено естествено. Никакви смехове, нито пък усмивки, всички са сериозни и посветени на работата. Точно тази дума ми хрумна, докато ги гледах — посветени. И това не е никак естествено. Приличаха ми на членове на някаква комуна, готови да се захванат с жътвата.
— Както е тръгнало, май няма да хванем голяма риба в този вир — рече Шефа, — но нали е дълъг пътят на човека към славата. Все пак, проблемът изглежда е доста по-сериозен, отколкото предполагаш.
— Така ли? — Перюджи внезапно беше на щрек, съсредоточен във всяка дума, идваща от другия край на жицата.
— Днес ми се обадиха отгоре — заговори Шефа. — Специален сътрудник на Човека. Поискаха да узнаят, дали някой от нас не си пъха носа в работата на Хелстрьом.
— Охо! — поклати глава Перюджи. Това обясняваше защо Хелстрьом се държи толкова уверено. Как ли този дребен доктор по насекомите е стигнал толкова нависоко?
— И вие какво направихте? — поинтересува се Перюджи.
— Излъгах — отвърна с безизразен глас Шефа. — Казах, че трябва да е бил някой друг, защото не знам нищо за това. Обещах обаче, да проверя, дали някой от моите сътрудници не е проявил самоинициатива.
Перюджи се загледа замислено в стената. Срещу кой се бяха изправили този път?