— Да не е комунист? — прекъсна го Кар.
— А… хм… възможно.
— Къде е Портър? — запита Джанвърт.
— Това… хм… — Меривейл сбърчи брадичката си. — Тази тема е деликатна. Надявам се, разбирате моето положение и…
— Не го разбирам — отряза го Джанвърт. — Какво е станало с Портър?
— Точно това се надяваме да разбере Карлос.
Дипиъкс хвърли многозначителен поглед на Джанвърт, после се обърна към Меривейл, вторачил замислен поглед в картата на бюрото.
— Значи Портър е изчезнал? — запита Дипиъкс.
— Някъде в района около чифлика — рече Меривейл. Той вдигна глава, сякаш едва сега бе забелязал присъствието на Дипиъкс. — Така предполагаме.
4
„Из коментарите на майката-първосъздателка, Трьова Хелстрьом: Наличието на заплаха винаги е полезно за видовете. Заплахата стимулира нагона и спомага за изостряне на сетивата. Ала твърде голяма доза заплаха може да има подтискащ ефект. Следователно, една от задачите на кошерното ръководство е да следи за нивото на стимулиращата заплаха.“
Когато слънцето се спусна ниско над Стражевата долина, Дипиъкс побърза да намери подходящо прикритие. Макар и привечер, слънчевите лъчи падаха под такъв ъгъл, че осветяваха чифлика, разкривайки нови, незабележими досега подробности — огражденията, пътя по отсрещния хълм, износените дъски по западната стена на хамбара.
Все още нямаше никаква следа от човешка дейност извън сградите, нито пък сигурен признак, че съществува подобна активност вътре в тях. Приглушеното, дразнещо бръмчене продължаваше да се носи от хамбара и Дипиъкс се отказа, напълно изтощен, от догадките си за неговия характер. Едно от предположенията му беше, че причината е в някоя мощна климатична инсталация, ала нищо чудно това да беше само подсъзнателно желание да се поразхлади след горещия следобед, прекаран в тревата.
„Това, от което се нуждая сега — мислеше си той — е една ледена бира“.
Фактът, че чифликът отговаряше напълно на описанието в доклада на Портър, сам по себе си не говореше нищо.
Дипиъкс разгледа отново долината с бинокъл. Имаше някакво странна атмосфера на очакване в това място, сякаш в чифлика се спотайваше невидима на пръв поглед сила.
Дипиъкс се зачуди какво ли прави Хелстрьом със селскостопанската продукция. И защо нямаше никакви признаци на активност в целия район? Въпреки че местността бе доста привлекателна, Дипиъкс не видя нито един турист, свърнал насам на излет — нито долу по прашния път, нито в долината. Не по-малко странно бе нежеланието на жителите на Фостървил да разговарят за чифлика на Хелстрьом. Портър също е бил озадачен от този факт. Местността беше доста подходяща за ловуване, но Дипиъкс не зърна нито веднъж следа от елен, нито пък видя ловец. Потокът, изглежда също не привличаше рибарите, но въпреки това…
Една сойка се спусна на дървото зад Дипиъкс, изкряка самотно с хрипливия си глас, сетне отлетя към дърветата на отсрещния склон.
Дипиъкс проследи с поглед птицата и едва сега осъзна, че за пръв път, откакто е тук, в долината, вижда някакъв признак на живот. Една единствена сойка! Само това можеше да отбележи в доклада за цял ден наблюдение. Но всъщност, нали тъкмо за такъв се представяше — за любител на птиците. Най-обикновен отпускар, пътуващ търговец на компанията „Блу девил“ от Балтимор, щат Мериленд — специализирана в производство и пласмент на фойерверки. Той въздъхна и се прокрадна назад, към плътната сянка на дъба. Знаеше наизуст картата на района, въздушните снимки, описанието на Портър и всички добавъчни доклади. Съхранил бе в паметта си и най-малките подробности. Отново огледа с бинокъла пътеката. Нищо не се движеше сред високата трева и дърветата зад нея. Абсолютно нищо. Този факт все по-често предизвикваше вниманието му.
Една единствена сойка?
Всъщност, подсъзнателно този въпрос отдавна го тревожеше, но едва сега се бе съсредоточил изцяло върху него. Само една птица. Все едно, че целият животински свят в Стражевата долина е бил подложен на унищожение. Защо Портър не го споменаваше в доклада си? Ами стадата, които пасяха далеч на север, към Фостървил? Нямаше никаква ограда от онази страна на чифлика, но въпреки това те не идваха насам.
Защо?
Едва в този момент Дипиъкс осъзна кое бе онова, което придаваше странен изглед на нивите около чифлика.
Бяха съвсем чисти.
Тези ниви не бяха жънати. Бяха почистени грижливо от всички стебла, листа, дори семена. В горния край на долината имаше овощна градина и Дипиъкс пропълзя обратно, за да я огледа внимателно през бинокъла. Нито един изгнил плод не се въргаляше на земята, нямаше изсъхнали листа и клони.