— А, да, спомена нещо за някакъв Шеф. Той мрази този Шеф. Ужасно го ругаеше.
— Не можеш да си представиш, колко ни помагаш — повтори Хелстрьом. — Но сега трябва да се скриеш.
— Да се скрия?
— Да. Помогна ни за много неща. Да ти призная, дори вече не ти се сърдя, задето си взимала разни неща от склада. Ти ми отвори очите за нещо важно — че с Външните ни свързват общи химични процеси. Може и да сме се променили малко за тези триста години, а нали и това целим, но все пак… — той й се усмихна щастливо. — Фанси, друг път не предприемай нищо, без да се посъветваш с нас.
— Няма. Наистина, обещавам.
— Добре. И Мимека ли участваше във вашата малка игра?
— Да…
— Великолепно. Искам ти и… — той се поколеба, като забеляза бледнината, която изби на лицето й. — Има ли някакъв шанс снощният лов да е бил успешен — и да си заченала?
— Много голям — очите й светнаха. — Тъкмо сега съм на върха на своята плодовитост. Следя съвсем точно цикъла.
— Все пак, нека от гестационната лаборатория да го потвърдят — рече той. — Ако наистина е така, ще се постараем да направим по-приятен периода, през който се криеш. Нека ти намерят по-лека работа. Кажи, че аз съм ти наредил. Но не изчезвай, преди да изпратя някой, който ще те разпита подробно за това, как си стимулирала Външните.
— Няма, Нилс. Веднага слизам в лабораторията.
Тя се обърна и напусна залата, а няколко работници погледнаха сред нея. Очевидно не беше изгубила и частица от магнетизма си. Но Хелстрьом беше твърде зает с проблемите, за да го забележи. Наистина беше странна жена. На какво точно се бяха натъкнали с тази линия ФАНСY?
Едва сега Салдо се приближи до него и проследи с поглед Фанси.
Хелстрьом потърка брада. Докато живееше в Кошера, приемаше непрестанно препарат, подтискащ растежа на косата, но въпреки това брадата му продължаваше да расте. Трябваше да се избръсне, преди да се е появил Перюджи. Външните държаха на тези неща.
Значи, ставало дума за металургия и открития, така ли?
— Какво искаш? — обърна се Хелстрьом към Салдо.
— Слушах разговора ви с Фанси.
— Чу ли какво каза за Перюджи?
— Да.
— Още ли смяташ, че сме допуснали грешка, като сме й позволили да напусне Кошера?
— Ами… — Салдо сви рамене.
— Чрез нея е говорил Кошерът, каквото и да си мислим — натърти Хелстрьом. — Целият Кошер може да реагира като един организъм, щом е в състояние да изявява волята си чрез някой от нас. Запомни го.
— Щом го казваш — рече Салдо. Но не звучеше много убеден.
— Казвам го. А, докато разпитваш Фанси, искам да си внимателен с нея.
— Да съм внимателен ли? Та тя изложи на опасност…
— Нищо не е изложила! Тя ни показа спасителната вратичка. И ти ще бъдеш внимателен с нея. А също и с останалите женски — тя ще ти каже имената им.
— Добре, Нилс. — Салдо не виждаше никаква логика в тези заповеди, но не можеше да не се подчини на първия мъжкар.
Хелстрьом стана, заобиколи бюрото и закрачи бавно към вратата.
— Ако ми потрябваш, ще те намеря ли в клетката? — извика подире му Салдо.
— Да. Да ме повикат веднага щом Перюджи се покаже.
43
„Мъдрост на Харл: Трябва да внимаваш, каква позиция ще заемеш срещу вселената, защото може да се погубиш.“
Но вместо да се отправи към клетката, Хелстрьом свърна наляво по главната галерия, сетне още веднъж наляво и надолу по страничната рампа, където изчака, докато забеляза празно място в открития асансьор. Когато наближиха петдесет и първо ниво, Хелстрьом скочи чевръсто навън и отново пое по главната галерия, която на това ниво беше далеч по-тиха и спокойна. Работниците, които срещаше, крачеха безшумно, изпълнени с достойнство и увереност в силите си.
Хелстрьом внимателно си запробива път през тях и едва, когато наближи входа на лабораторията, където се разработваше Проект 40, се замисли за онова, което възнамеряваше да съобщи на специалистите.
Външните смятат, че откритието ви се отнася за обработка на метали от типа на стоманата. Стигнали са до това заключение след като са проучили внимателно страници 17–41 на доклад ТРЗ-88а. Очевидно са запознати с проблемите с топлоотделянето, въпреки че са имали възможност да се запознаят с малка част от разработките.
Това ще е съвсем достатъчно. Кратко, за да не изчерпа търпението на специалистите от групата и същевременно достатъчно съдържателно, за да ги снабди с необходимата информация, плюс неговите наблюдения.
Веднага щом влезе в лабораторията, Хелстрьом спря, за да изчака някой подходящ момент, в който да напомни за присъствието си. Никой нямаше право да прекъсва работата, освен ако въпросът, по който идваше, не търпеше отлагане. Всички познаваха добре раздразнителния нрав на специалистите.