Той намери две мънички кръгли огледалца. Те отразяваха светлината и трябваше да направят на зрителите особено силно впечатление. Проби в клюна две малки дупчици, за да може, когато надене маската на главата си, уж да вижда всичко, което става наоколо.
Стефано отри с ръкав потта от челото, си. Изглежда, маската стана чудесна. Той я гледаше, предвкусвайки своя утрешен триумф на Главния площад, където обикновено ставаше карнавалът.
Тъмните криволичещи улички на Певе Лунга се сториха на Дзинон по-страшни и по-загадъчни от който и да е лабиринт. Но той вече беше успял да види много и да добие ясна представа за тази планета. Предпазливо, с безшумни скокове, Дзинон се добра до покрайнините на спящото градче и се понесе по стръмния склон към магнитната лодка, която беше скрил в гъсталаците от акация. Влезе бързо в нея и включи двигателя. Лодката се издигна нагоре по елипсоидална крива. Но в непрогледната тъмнина Дзинон не забеляза високоволтовия електропровод и като прелиташе покрай високия стоманен стълб, лодката засегна изолаторите.
На пулта за управление припламнаха за миг светлинки. Дзинон усети невероятна горещина по тялото си и удар с чудовищна сила.
Всичко премина безшумно и мълниеносно. Лодката заедно с Дзинон се дезинтегрира и се разпадна на милиарди невидими частици. В този момент на борда на космическия кораб Рулк свали шлема с наушниците.
— Командире! — викна той ужасен. — Потокът магнитни вълни прекъсна!
Те не можеха да оставят Дзинон на произвола на съдбата, но и да се приземяват им беше най-строго забранено.
— Планетата завърши почти пълния си период на въртене. Дзинон отдавна трябваше да се върне на борда на кораба — замислено рече Командира.
— Но ние не можем да се завърнем без него — отговори Рулк.
— Не говори глупости, Рулк. Ще отлетим, и то незабавно.
— Без Дзинон?! Може да му се е повредил двигателят и едновременно предавателят да е излязъл от строя. И може би не е могъл да се свърже с нас. Разрешавате ли ми да отида да го търся?!
— Не говори глупости, Рулк — повтори Командира. — За нещастие ние не можем да спасим Дзинон. Планетата се оказа обитаема, а Дзинон лекомислено не е взел даже колана-невидимка. Навярно са го хванали жителите на тази планета.
— Тръгвам да търся Дзинон — не се предаваше Рулк.
— Та ти си се побъркал!
Но Рулк упорито държеше на своето. Командира се замисли, след това уморено махна с ръка.
Рулк се спусна по стълбичката долу, където се намираше спасителната лодка.
В центъра на площада беше издигнат триметров подиум. Край дългата маса заседаваха членовете на журито. Маските излизаха една след друга на подиума. След като постояваха няколко минути пред журито, те се спускаха по стълбичката и се смесваха с тълпата, изпълнила площада.
От балконите и прозорците се диплеха ярки знамена. Почукването на кастанетите се смесваше с мелодичните звуци на китари и мандолини. Но щом поредната маска се изкачваше на подиума, екваше викът на стотиците одобряващи или неодобряващи гласове. Те заглушаваха всички звуци.
Стефано завоюва първата награда. Журито единодушно го призна за победител. И наистина неговата маска беше връх на изобретателност и майсторство. Тълпата го аплодира бурно.
Тогава Стефано свали своята маска от пера и я сложи на масата, за да могат всички да й се любуват до края на карнавала.
Останалите маски започнаха да танцуват на площада. Огромни глави от папие-маше се люлееха и притреперваха причудливо в такт с музиката. Този чуден танц на маските продължи цяла нощ.
В това време Командира, останал съвсем сам, изпадна в отчаяние, което съвсем рядко се сменяше от плаха надежда. Минало бе немалко време, а Рулк все още не се връщаше.
Но ето че на екрана на радара замига светеща точка: спасителната лодка се връщаше на орбитата на космическия кораб. Най-после на вратичката на херметическия сектор се показа Рулк.
— Но къде е Дзинон? — прохриптя Командира.
Рулк се опря уморено о стената.
— Той вече не е жив — с прекъсващ глас отвърна Рулк. — Тези безжалостни убийци са му изболи очите.
— Ти с ума си ли си, Рулк? Това не може да бъде!
— Уви, истина е, Командире. Самият аз видях отсечената глава на Дзинон. Вместо очи са му поставили два кръгли светещи камъка. Бедният Дзинон! — Рулк изхлипа. — Отсечената му глава лежеше върху груб примитивен олтар, а наоколо невъобразимо чудовищни същества се мятаха в изстъпление в някакъв неизвестен ритуален танц!