— Аз му предложих да го направя, сър — намеси се роботът-мияч на чинии. — Но единствените инструменти, с които разполагах, бяха вилици, лъжици и ножове.
— Аз с удоволствие бих се подложил на операцията. Наистина. Даже исках да се унищожа, за да не позволя и една дума да се изплъзне от предателската ми уста — каза Икор. — Но властите на Ферланг бяха помислили за такава възможност и аз бях принуден да не позволявам доброволно да бъда повреден или унищожен, докато не съм изпълнил задължението си. И въпреки това аз устоях до тази сутрин, а после силите ме напуснаха поради стойностния конфликт, който преживявах. И аз дойдох при полковник Кетелман и му казах всичко.
— Ето ви я цялата мръсна история — обърна се Кетелман към капитана.
— Не съвсем — тихо произнесе капитан Макмилън. — Какви са престъпленията ти, Детринджър?
Детринджър ги изреди с твърд глас — своите Актове на невероятна грубост, Съзнателно неподчинение и последния Акт на открито, злонамерено насилие. Икор кимна в мрачно съгласие.
— Мисля, че чухме достатъчно — каза Кетелман. — Сега ще произнеса присъдата си по това дело.
— Един момент, полковник — прекъсна го капитан Макмилън. Той се обърна към Детринджър. — Сте ли сега или бил ли сте по друго време член на въоръжените сили на Ферланг?
— Не — каза Детринджър и Икор потвърди изявлението му.
— Тогава, това същество е цивилен — заяви капитан Макмилън. — И трябва да бъде съдено и осъдено от гражданска власт, а не от военна.
— Е, не съм съвсем сигурен — каза Кетелман.
— Положението е съвсем ясно — настоя капитан Макмилън. — Той е цивилен и е съден от цивилен съд. Между неговия и нашия народ не съществува положение на война. Следователно, проблемът не е военен.
— И въпреки това, мисля, че аз трябва да се заема — настоя Кетелман. — Аз знам повече от вас, сър, по тези въпроси. Моите уважения.
— Аз ще отсъдя — твърдо заяви Макмилън. — Освен ако не желаете да завземете командването на този кораб с оръжие.
Кетелман поклати глава.
— Няма да позволя да бъде опетнена моята кариера. Съдете вие.
Капитан Макмилън се обърна към Детринджър.
— Господине — заговори той. — Трябва да ме разберете. Аз не мога да се ръководя от лични пристрастия по вашия въпрос. Вашата държава ви е осъдила и би било неподходящо, необмислено и невъзпитано да отменям подобна присъда.
— Дяволски вярно — възкликна Кетелман.
— Поради това аз продължавам вашата присъда за вечно изгнание. Нещо повече, аз ще я утежня дори.
Полковникът се ухили. Икор изстена отчаяно. Роботът-мияч на чинии измърмори:
— Горкичкият!
Детринджър остана неподвижен и гледаше капитана право в очите.
Макмилън продължи:
— Този съд постановява затворникът да продължи изгнанието си. Във връзка с това, съдът постановява, че престоят на затворника върху тази приятна планета е в противоречие с намеренията на властите на Ферланг. Поради това, вие, Детринджър, трябва да напуснете това убежище веднага и да се завърнете в пустотата на космоса.
— Това е удар за него — обади се Кетелман. — Знаете ли, капитане, наистина не съм вярвал, че притежавате подобна твърдост.
— Радвам се, че одобрявате присъдата — каза капитан Макмилън. — И във връзка с това ви нареждам да проследите изпълнението на присъдата.
— За мен ще бъде удоволствие.
— Ако използвате всичките си хора, аз съм изчислил, че можете да напълните резервоарите за гориво на затворника за два часа. Щом приключите, той трябва веднага да напусне тази планета — каза Макмилън.
— Ще го накарам да тръгне преди да се стъмни — заяви Кетелман. После се досети. — Хей! Гориво за резервоарите! Та Детринджър точно това искаше!
— Съдът не се интересува от това какво иска или не иска затворника — заяви Макмилън. — Неговите желания не влияят на присъдата, издадена от съда.
— Но, проклето да е, не разбирате ли, че вие му позволявате да тръгне? — възмути се Кетелман.
— Аз го задължавам да тръгне — каза Макмилън. — Това е нещо напълно различно.
— Ще видим какво ще кажат по този въпрос на земята — заплашително изръмжа Кетелман.
Детринджър се поклони, за да покаже, че се подчинява. После, като се мъчеше да запази строго изражение, той напусна кораба на Земята.
12.
Привечер Детринджър излетя. Верният Икор беше с него, сега по-верен отвсякога, тъй като се бе освободил от принудата. Скоро те се намираха дълбоко в космоса.
— Господарю, къде отиваме? — попита Икор.
— Към някой прекрасен нов свят — отговори Детринджър.