Малко преди да се скачи с клипера Миа преживя малък инцидент. Един прекъсвач изключи аварийно и той и нареди да го включи ръчно. При включеането малка електрическа искра леко обгори палеца и. Не искаше да става така. Не искаше да се разделят така. Той и нареди да го включи ръчно и се чувстваше гузен, макар това да бе най-простото решение. Предпочиташе той да е там и той да поеме риска. Все някой трябваше да го направи, но болката и от обгорения пръст го преследваше месеци наред.
Почти година след отпътуването от Тена Миа бе запълнила някаква огромна празнина в живота му. Подсъзнателно се изпълваше с доверие към нея. Затова я изпрати на последната и задача. Никак не му се искаше да се разделя с нея, но тя избра да остане на Марс. Някак си се уреди да й разрешат. Някой неин приятел успя да докаже, че не би могла да направи нищо смислено при злополучния инцидент.
Пристигането на екипажа на станцията за Юпитер не го развълнува. Закоравял екипаж, вече сработен. За такъв можеше само да мечтае. Те винаги се държаха отделно от екипажа на клипера. Останаха си пътници, дори се хранеха отделно на своята станция. Рядко някой идваше на клипера за цялата година през която пътуваха заедно. Лин ходи там само веднъж, но разговора не вървеше. Помежду си говореха на испански. Заедно бяха от пет години и ги местеха заедно със цялата им станция.
Станцията за Уран бе съвсем друго нещо. Те живееха заедно с екипажа на клипера. Макар двама от тях да бяха родени на Марс, а един на Луната общуваха повече с екипажа отколкото помежду си.
Пресилено е да де каже, че му е приятна мисията в отсъствието на Миа, но всекидневните му задължения постепенно запълваха живота му. Започна да се гордее с умението си да изтиска всичко от възможностите на клипера. Това би предизвикало смях в космонавтите от другите типове кораби. Те разчитаха на грубата мощ на силни двигатели, а не на едва доловимия слънчев вятър. Този тип кораби макар упорито да отказваше да изчезне бе символ на мизерия и изостаналост. Всеки би се почудил как човек може да се гордее с това. Безкрайните опити които си бе правил в самотното си дълго пътуване доведоха до такова усъвършвнстване, че резултатите които клипера даваше като ефективност биха учудили всекиго. Така или иначе обичаше тази машина.
Понеже ловко използва Марс за гравитационен катапулт и набра голяма скорост пътуването към Юпитер му се стори кратко. Планетата започна да наедрява в илюминатора Толкова спокойствие и любов може да има само на Юпитер. С известно удоволствие откачи орбиталната станция с недружелюбния и екипаж и се отдаде отново на спомените си от близкото минало. Юпитер розовееше и го гледаше с огромното си око, сякаш Миа го гледаше непрестанно докато накрая стана ярка звезда.
ПРЪСТЕНИТЕ НА САТУРН
Докъде стигат пръстените на Уран? Всичко написано по въпроса не даваше най-важния отговор. Докъде? Ако става въпрос за малък кораб винаги може да се избере орбита в пролука между пръстените, под или над тях. За клипер никой не е мислил. Като огромна хавлия можеше да събере милиони камъни от пръстените.
Дори да лети заедно с частиците на пръстена, какво означава средна скорост? Това, че ти застигаш някой леден къс със и го помиташ със сто километра в час или че камък те застига с двеста и ти раздробява конструкцията? Добре е екипажа да ти вярва, но трябва и ти самия да си вярваш. Лин обаче не вярваше на таблиците. Те естествено бяха верни, но за малък и лесно маневриращ кораб. Реши, че преминаване на ниска орбита близо до пръстените е самоубийство за клипер! Щеше да прелети на много висока орбита. Потръпваше от мисълта как тези толкова красиви пръстени можеха да бъдат толкова смъртоносни отблизо. Засили се още малко от гравитацията на Сатурн и поеха към орбитата на Уран. Как само се нижат годините? Жалко, че човешкия живот е къс. Това бе неговия живот и годините които минаваха от планета до планета изтичаха безметежно в рутинна работа от авария до авария, смяна след смяна.
Задачата бе да се се достигне кораба на загиналата експедиция. Никой не споменаваше името му. Считаше се за проклятие. Винаги се използваше някакъв синоним от „Летящия холандец“ до „Ковчега“. Истинското му име което компютрите безпристрастно изписваха бе арабско и звучеше доста странно и означаваше „оброк“. Факта, че екипажа изпълни вечния си оброк към Уран допълни мрачната картина. Клипера с огромно майсторство влезе в неговата орбита. Щом кораба е оцелял без повреда толкова години, означаваше, че орбитата му е безопасна и то проверено безопасна. Мъртвия екипаж мъдро е избрал тази орбита и е работил на нея три и половина земни години.