— Слушай, приятел, искаш ли да се махнеш, а? Уморен съм и не искам да разговарям с всякакви глупаци.
Мъжагата се оживи.
— Чухте ли? Нарече ме глупак.
Той шумно скочи, хвана Теди за яката и го довлече на свободното място в центъра, размаха огромния си като бухалка юмрук — и полетя под най-близката маса, разблъсквайки столовете, които му се изпречваха на пътя. Теди остана прав, сякаш нищо не се е случило.
Мъжагата се измъкна изпод масата, като дори гърбът му издаваше почуда. Едва ли нещо разбра, защото отново се нахвърли върху Теди, вдигнал ръка за удар. Пилотът спокойно го хвана за китката, леко отмести центъра на тежестта му и същевременно продължавайки движението на туловището му, пусна ръката му. Здравенякът размаха крака и се намери в ъгъла, след като строши още два стола.
Теди укорително зацъка и поклати глава:
— Ай-ай-ай! Ама ти си бил хулиган, бе!
Мъжагата скочи, изрева и се нахвърли върху слабата фигура на пилота като булдозер срещу стена — очевидно не беше свикнал да губи. Ефектът беше същият — за втори път се намери под масата. Теди не му даде да стане, с два ритника изключи съзнанието му за известно време. Пилотът бавно вдигна очи и огледа останалите.
— Някой друг има ли въпроси?
Хората с уважение се взираха в него и, както можеше да се очаква, нямаха никакви въпроси. Теди се върна към прекъснатата си вечеря с чувството за изпълнен дълг и с най-обикновено злорадство. След десетина минути до него седна брадат здравеняк с внушителен меч на кръста.
— Аз те познавам — тихо каза той, — едва не те обесиха в Алгома преди месец.
Теди кимна.
— Здравата се биеш.
— Благодаря.
— Казвам се Фил. Фил Тензи.
— А пък аз Тед Айрън. Но обичам да ме наричат Теди.
— О,кей, Теди, имам работа за теб.
— Казвай, макар че едва ли бих могъл да ти помогна — затънал съм в грижи до гуша.
Фил пресуши обемистата чаша, която държеше в лявата си ръка, и в упор загледа Теди.
— Търся хора, способни да ми пазят имуществото. Трябва да се достави това-онова в Дахомея. Да се достави, разбира се, цяло и невредимо. Сещаш ли се?
Теди настръхна:
— И много ли са желаещите да нарушат целостта му?
Фил вдигна ръце и очи към тавана.
— Ако е в Таулект, съгласен съм — без да му мисли, каза пилотът.
— Не точно в Таулект, но е съвсем наблизо.
Теди с очакване погледна Фил.
— Плащам в злато — уточни той.
— Уговорихме се — кимна Теди. Неочакваното предложение му дойде съвсем навреме.
Искаше да попадне в Дахомея и да се свърже със скитащите горски отряди, които с викове „Дахомея“ и „Крал Тауншенд“ громяха и грабеха помагачите на Кейт Гро. Като се представи за принц Тауншенд, когото тези хора вече бяха провъзгласили за крал, Теди разчиташе да помогне на силите на Данкартен да завземат Таулект, а следователно да се добере и до предавателя. Затова даде съгласието си да помогне на Фил. Не знаеше само едно — че Фил е един от тях, и то съвсем не от последните, а „това-онова“ бяха четири каруци с оръжие за бунтарите в Дахомея.
Теди не каза нищо на Спик — той мислеше, че пилотът се връща в Алгома. През нощта хората на Фил тръгнаха на север, към Таулект.
Пета глава
ПРИНЦ
Яките набити кончета бодро теглеха четирите скърцащи въпреки обилната смазка каруци. Отрядът на Фил Тензи се състоеше от брадати здравеняци също като него. Общо бяха единадесет, главно дахомейци, и се отнесоха невероятно равнодушно към Теди. Пилотът предполагаше дори някаква клопка, понеже не разбираше защо го е наел Фил, след като има предостатъчно хора. Но неизвестно защо Фил му внушаваше доверие и симпатия и той постепенно се успокои.
В тъмнината се налагаше да се върви бавно, Теди непрекъснато се спъваше. Гората сякаш бе заспала от тишината на този час преди разсъмване и на човек му се струваше, че скърцането на колите се чува чак в Таулект и незабавно ще събере тук всички воини на Кейт Гро. От еднообразието Теди започна да клюма и още повече да се спъва. Фил се досети, че е уморен, настигна го и му предложи да поспи в една от каруците.
Теди не отказа — накърши клони за постелка и легна в последната каруца, приспиван от равномерното поклащане и скърцане. Склонилите се над пътя дървета му махаха с клоните си, но той не ги виждаше.
Събуждането беше рязко и неочаквано — предупреждаващ вик и веднага след него звън на мечове, съвсем като през онзи, първия ден. Теди грабна обикновения метален меч — чисто механично, в просъница, и се втурна натам, където се колеха. Фил и хората му се бяха сблъскали с десетина дружинници на Арней — пилотът позна херцогския герб на гърдите им. Намесата му бързо наклони везните в полза на Филовите юначаги и скоро стълкновението се прекрати, защото вече нямаше с кого да се сражават. Бяха избили войниците, събраха им оръжието и го сложиха в каруците. Сега спътниците му започнаха да гледат Теди с интерес и уважение. Щом прибраха трофейното оръжие, всички го наобиколиха. Хората на Фил мълчаливо разглеждаха слабоватата и безформена фигура на пилота.