— Кой си ти? — с хрипкав глас попита Фил, продължавайки да диша тежко след схватката.
— Вече ви казах — отвърна Теди, като прибираше меча в ножницата на гърба си.
Воините се взираха в пилота, сякаш се опитваха по-добре да видят нещо, което виси на шията му. Под техните погледи Теди машинално провери дали наистина там има нещо, широките ръкави на наметалото се плъзнаха надолу и оголиха ръцете му до лактите. Сега всички се загледаха в белега на левия лакът, който започваше от извивката и продължаваше почти до китката му. Теди вече бе успял да забрави за него.
— Боже мой! — изхриптя Фил. — Принцът! Ваше височество! — той се отпусна на едно коляно, а след него и целият отряд.
Теди разбра, че пак са го сметнали за принц, преди той да е предприел нещо. Впрочем не се и помъчи да протестира.
— Да, аз съм принц Тауншенд! Все пак се върнах, каквото и да говорят злите езици в Дахомея и извън нея! И вие ще ми помогнете да сплотя верните си хора в една войска и да превземем Таулект!
Това беше голямата мечта на всички скитници, излезли в горите на Дахомея, само че те се готвеха да превземат столицата — Авостинг, но тъй като Гро и неговата свита сега се намираха в Таулект, думите на Теди прозвучаха съвсем на място.
— Ваше височество! Ние сме се запътили към отряда на Енди Дребосъка, той е най-многобройният в окръга. Щом плъзне вестта за пристигането на ваше височество, всички околни отряди ще се съберат в табора на Енди най-късно след два дни!
„А през това време ще пристигне и войската на Барнегат!“ — помисли доволно Теди. Всичко се подреждаше чудесно, като по ноти.
— Щом е така, да побързаме — високо каза той.
Фил скокна и извика на брадатите си скитници:
— Дахомея!
— И Тауншенд! — изкрещяха в отговор десетина гърла и Теди тревожно си помисли какво ще стане, когато разберат, че той е толкова принц, колкото барон Рой е кибернетик.
Отрядът отново навлезе в гората. Ясно си личеше голямата им радост. Вероятно много дълго са чакали връщането на своя принц.
А Теди размишляваше. Ако успее да събере достатъчно голяма войска от гъмжащите с бунтовници гори около Таулект, градът можеше да бъде превзет и без да чака Барнегат. Пилотът никак не беше уверен, че още дълго ще може да се задържи в кожата на принц.
Обозът упорито се промъкваше през гъстите храсталаци. Денят отдавна бе настъпил, наближаваше обед. Фил отклони каруците от пътя за Авостинг, пресичащ гората, и тръгнаха напряко към пътя за Таулект.
Сигналът за тревога, подаден от вървящия най-отпред, прозвуча неочаквано. Спряха каруците и Теди, Фил и още двама брадати мъже изтичаха напред, като се стараеха да бъдат встрани от пътя. Там се бяха разположили на временен лагер дахомейци — наемници на Кейт Гро, същите, които вчера преследваха лъжливите пратеници на барон Рой за столицата. Пилотът позна лежащата върху едно наметало принцеса Хирма.
„Ама разбира се, как забравих! — усмихна се тихичко Теди. — Напоследък май само това правя — спасявам я от дахомейците!“
Принцесата не помръдваше, сякаш спеше. Фил въпросително погледна Теди. Той извади лазерния меч, нареди на Фил и на останалите да не му се бъркат и запълзя напред. След като се приближи достатъчно за скок, пилотът се заоглежда, изчаквайки. Принцесата като че ли наистина спеше. Всичко беше спокойно, но Теди се върна при Фил.
— Можем ли да ги заобиколим, без да ни забележат?
Фил се замисли.
— С каруците ли? Едва ли…
— Тогава трябва да отвлечем вниманието им.
В този момент от лагера се чуха шум и викове, сякаш из шубраците бе изпълзяла кобра. Теди се хвърли към своя наблюдателен пункт. От противоположната страна изскочиха няколко приличащи на диви свине животни и войниците моментално се спуснаха да ги убиват. Вдигна се невъобразима врява. Зверовете наистина се оказаха родни братя на хобартските и на земните свине, а Фил тутакси се досети и бързо подкара каруците. Скърцането им не можеше да се чуе в лагера, там беше достатъчно шумно, а пък и от тази страна пътят не се виждаше. Ловът завърши след няколко минути, войниците влачеха към разпаления огън убитите животни, а отрядът успя да се изтегли на безопасно място на север. Теди заобиколи лагера през гората и намери Фил.