Отначало си представи всички като едно цяло и усети как ръцете му боцкат там, където се докосват до дланите на стоящите до него Хирма и Фил. Нямаше значение, че лявата ръка всъщност бе на Дик Нехранимайкото, Теди я чувстваше като своя.
А след това светът избухна и границите му, и дотогава далечни, изчезнаха някъде в безкрая. Теди отвори двадесетте си чифта очи и видя света от двадесет точки едновременно. С двадесет ръце — осемнадесет десни и две леви, стисна ръкохватката на меча. Той вече знаеше, че съвсем близо започва подземен проход, който извежда направо в замъка на Арней, и това беше чудесно, защото не се налагаше да се мъкнат през целия град и да щурмуват две стени. Познаваше всяко кътче на този замък и беше уверен, че Арней, Гро и Карнеги сега се намират в три отдалечени стаи на дясното крило, а херцог Инци най-вероятно се налива с бира в знаменития зимник под не по-малко знаменитата банкетна зала заедно с Херб Колайти, който му е трети братовчед, макар цяла Дахомея да твърди, че това са приказки. Знаеше, че онази негова част, която представлява Енди Дребосъка, ще трябва да пълзи по подземния проход, защото височината му е метър и шестдесет. Теди знаеше, виждаше, помнеше и чувстваше всичко, което знаеха, виждаха, помнеха и чувстваха всичките деветнадесет нови части от него, оставайки си индивидуалности.
Той пое въздух с двадесет бели дробове и решително тръгна към тунела.
Мълниеносната операция „Таулект“ започна.
Шеста глава
ДИВЕРСАНТ
Теди намери входа в същата пещера, където го беше замаскирал преди седем години. Отмести натрупаните камъни и се промъкна един по един в тясно, ниско и подгизнало коридорче, запали приготвените още преди половин век и скрити също тук факли и тръгна през плътен като желе влажен здрач.
След половинчасова тишина, нарушавана само от шума на стъпките, от дишането и от падащите капки, Теди разбра, че тунелът вече върви успоредно с мазетата на замъка. Той изтегли лазерния меч и направи по десетина крачки наляво и надясно. Ослепителният бледозелен лъч със свистене се вряза в древната зидария и скоро в стената зейна отвор с височината на тунела. Той пристъпи в тъмнината. Бледият, обрасъл човек, който седеше вътре, отскочи встрани. Теди се зае да прогори вратата с меча, като едновременно удари затворника, за да не вдига шум. Той падна на пода, но пилотът не го съжали, защото знаеше, че когато си свърши работата и напусне замъка, човекът ще се е събудил и ще избяга през дупката.
А Теди бързаше по коридора. Първият държеше в ръка лазерния меч, но вече без да го прибира, а останалите деветнадесет вървяха с извадени обикновени метални мечове.
До стълбата се сблъска с двама пазачи, обкръжи ги, реши да не ги убива, а просто ги върза и ги хвърли в отворената килия. Пътят нагоре му отне около минута. Ето и вратата за избата — ритник! Голяма стая, в дъното фигурите на Инци, Колайти, Арней и още двама по-нисшестоящи. Значи и Арней е зажаднял за бира! Кратка схватка и всички петима са вързани. Теди ги смъкна долу и едновременно продължи нагоре.
Първият етаж. Отряд от петима гвардейци на Гро — тези се наложи да заколи на място, защото бяха настроени твърде войнствено. По-скоро към дясното крило! Стълба нагоре; дявол да го вземе, кой е там на върха?
Две уплашени до смърт готвачета. Два удара и те са в безсъзнание. Нищо, ще се свестят до сутринта, няма време да се занимава с тях!
Така. Първата стая. Ритник във вратата и тя се отваря докрай. Някой подскочи в кревата. Карнеги! Удар; по-бързо да се върже!
А долу Теди сложи в килията с отвора Арней, Инци и Колайти и като остави две свои части с пленниците, побърза нагоре, на помощ на самия себе си. По пътя се видя да влачи Карнеги. Забавна работа са множеството възприятия! Струва ти се, че главата ти е по-голяма от астероид, като след пиянство.
Следващата врата след стаята на Карнеги. Ритник! Напразно, няма никой. Теди побърза към третата стая, но поостана и провери за всеки случай празната стая. Действително е празна, вероятно тук е бил Инци, преди да му се е припила бира.
Ритник! — третата врата излетя, въпреки че беше заключена.
Долу постави Карнеги на общата купчина до стената и остана.
В тази стая се намираха трима — Гро, гърбавият му слуга и офицерът Род Саура, когото също трябваше да похитят. Мълниеносна схватка — и Теди понесе Гро и Саура към стълбата, като захвърли гърбушкото на просторното легло, за да не се търкаля на студения под.
Отдолу се изкачваше патрулен отряд — десетина човека. Държейки Гро и Саура отзад, Теди се хвърли срещу тях. Лъчевият меч със свистене стопяваше мечовете на съперниците, а ръцете и краката ги размятаха, стараейки се да изключат съзнанието им. След половин минута пътят беше свободен, той понесе Гро и Саура надолу към изхода и тръгна да търси последните двама офицери — Клиф Кити и Мер Сурок. Точно когато поставиха Гро и Саура при Арней и останалите, Мер Сурок беше хванат в библиотеката на втория етаж. Той съвсем не се беше променил, макар че преди година се кълнеше, че е намерил знахарка, която умеела да бае и да премахва брадавици от лицето.