Централната зала беше просторна, хладна и празна. Библиотекарката, скрита зад единственото бюро тук, приличаше на изсъхнало грахово зърно в свръхголяма шушулка. Тя вдигна глава и се изправи.
— Аз съм Пълномощник — побърза да се представи Теренс. — Със специални права. Отговарям за този местен — и веднага подаде документите си.
Жената си седна на мястото, но строгият поглед не слезе от лицето й. Извади сребърна пластинка и я подаде на Теренс. Пълномощникът долепи здраво десния си палец до нея. Библиотекарката я взе, пъхна я в някакъв процеп я много скоро над него светна тъмновиолетова светлина.
— Стая 242 — измърмори жената.
— Благодаря ви.
Подобно брънки на верига, кабините на втория етаж бяха вледеняващо еднообразни и безлични. В някои от тях седяха хора, в други, а те бяха повечето, нямаше никого, това лесно се забелязваше през матовите стъкла на вратите.
— Двеста четиридесет и две — рече Рик необичайно пискливо.
— Какво има, Рик?
— Не зная, развълнуван съм.
— Бил ли си преди в библиотеката?
— Не зная.
Теренс постави палеца на дясната си ръка върху алуминиево кръгче на вратата, получила минути преди това команда за отпечатъка на неговия пръст. Стъклената врата се отвори безшумно и също толкова безшумно се затвори след тях.
Стаичката бе около метър и осемдесет широка и също толкова дълга, нямаше нито прозорци, нито каквито и да било украшения. От тавана струеше мека светлина, а проветряването ставаше през специални отдушници. Единствените мебели вътре бяха бюрото, което заемаше цяла стена, и една обикновена пейка пред него. Върху бюрото бяха наредени три екрана. Матовите им стъкла бяха наклонени под ъгъл тридесет градуса, пред всеки от тях имаше различни клавиатури.
— Познаваш ли всичко това? — попита Теренс, докосвайки единия от екраните. Рик седна до него.
— Книги?
— Е, в библиотека сме. Естествено е да се сетиш, че става дума за книги. Знаеш ли как се работи с всичко това?
— Струва ми се, че не — отвърна Рик.
— Сигурен ли си? Помисли малко.
Сбърчил чело, Рик напрегнато мислеше.
— Съжалявам…
— Тогава ще ти покажа, ето виж! Тук има едно копче с надпис „Каталог“, а около него е наредена азбуката. Тъй като ще искаме да видим енциклопедиите, завъртаме копчето на „Е“ и го натискаме.
Само след миг екранът оживя и на него се появи текст — черни букви на жълт фон. Три гладки плота, подобно на езици, изникнаха изпод всеки от екраните и над всеки светна по един светлинен лъч. Теренс натисна някакво бутонче и те се прибраха.
— Няма да водим записки — поясни той. — С ей това копче тук ще започнем да „прелистваме“ буквата „Е“.
Дълъг списък от подредени в азбучен ред материали, заглавия, автори, каталожни номера се занизаха пред погледите на двамата мъже, докато се появи колона с многобройните томове на енциклопедията.
Внезапно Рик се обади:
— Сега ще посочите номера на тома и буквите, които съдържа, с тези малки бутони и той ще се появи на екрана.
— Откъде знаеш? — обърна се Теренс към него. — Спомни ли си го?
— Може би. Не съм уверен. Това ми се видя най-нормално.
— Е добре, да го наречем вярна догадка.
Набра някаква комбинация от букви. Светлината на екрана угасна, но много скоро пак се появи заедно със следния текст: „Енциклопедия на Сарк, том 54, Кол-Кос“.
— И така, Рик, виж сега — рече Теренс. — Не бих искал да ти внушавам идеи или определени неща. Прегледай само този том и дай знак, ако нещо ти прозвучи познато. Разбираш ли?
— Да.
— Е добре. Не бързай.
Времето минаваше. Неочаквано Рик посегна към клавиатурата и върна текста назад.
Когато спря, Теренс прочете изписаното заглавие и сякаш остана доволен:
— Спомни си го, така ли? Не е само предположение, нали? Спомни ли си го?
Рик закима енергично с глава:
— Проблясна ми някак. Много неочаквано.
Това беше статия по космоанализа.
— Зная какво пише. Сега ще видите. Ще видите! — Задъхваше се Рик. Теренс беше по-малко развълнуван. — Ето този пасаж се среща почти навсякъде.
И той зачете на глас с леки запъвания, но далеч по-свободно, отколкото можеше да се очаква след редките уроци по четене, които бе взел от Валона:
„Няма нищо чудно във факта, че космоаналитикът по темперамент е интроверт и често пъти трудноприспособим индивид. Един нормален човек едва ли би понесъл по-голямата част от съзнателния му живот да премине в самотни описания на ужасяващата празнота между звездите. Вероятно именно поради тази причина Институтът за космически анализи е възприел за официален девиз на своята дейност малко необичайната фраза «Анализираме Нищото».“