Последните слова Рик произнесе почти с вик.
— Разбираш ли онова, което прочете? — попита го Теренс.
Дребният мъж вдигна пламналия си поглед:
— Пишеше: „Анализираме Нищото“. Точно това си спомних. Аз бях един от тях.
— Бил си космоаналитик?
— Да — провикна се Рик. И продължи вече по-спокойно: — Боли ме главата.
— Сигурно защото си спомняш?
— Предполагам — отговори той и сбърчи вежди. — На всяка цена трябва да си спомня още. Имаше някаква опасност. Огромна опасност! Не зная какво да правя.
— Библиотеката е на наше разположение, Рик — Теренс внимателно претегляше всяка своя дума. — Използвай сам каталога и потърси текстове по космически анализи. Виж къде ще стигнеш.
Риж стремително се обърна към клавиатурата пред екрана. Той видимо трепереше. Теренс дори се отдръпна, за да не му пречи.
— Какво ще кажете например за труда на Райт „Трактат за инструментален космоанализ“, добре ли звучи?
— Всичко е в твои ръце, Рик.
Младият мъж набра каталожния номер и екранът светна с яркочервена светлина. Изписа се следният текст: „За исканата книга, моля, обърнете се към библиотекаря.“
Теренс се пресегна и изключи екрана.
— По-добре опитай с нещо друго, Рик!
— Защо? — Рик недоумяваше, но много скоро се подчини.
Прерови отново каталога и се спря на „Състав на пространството“ от Енинг. На екрана отново се появи надписът, които препоръчваше да се обърнат към библиотекаря.
— По дяволите! — не издържа Теренс и отново изключи екрана.
— Но какво става? — попита Рик.
— Нищо, нищо! Не се плаши. Само не мога да разбера…
Встрани от екраните имаше малка решетка, зад която очевидно бе инсталиран микрофон, от който се разнесе гласът на библиотекарката. Звучеше остро и сухо и двамата мъже усетиха хладни тръпки да полазват по гърбовете им.
— Стая 242! Има ли някой в стая 242?
— Какво искате? — попита сопнато Теренс.
— Нищо. Благодаря ви. Просто проверяваме екраните.
Настъпи известно мълчание, сякаш оттатък решаваха някакъв важен въпрос.
— Тук при нас постъпи информация — обади се отново гласът с още по-ясно доловима метална нотка, — че се интересувате от книгата на Райт „Трактат за инструментален космоанализ“ и за „Състав на пространството“ от Енинг, не бъркам, нали?
— Посочвахме заглавия напосоки — обади се Теренс.
— Може ли да зная каква е причината, за да искате тези книги? — не мирясваше жената отсреща.
— Казах ви вече, че те не ни интересуват… Спри, моля те? — С последните думи той се обърна към Рик, който бе започнал да хленчи тихо.
Отново настъпи пауза, след която гласът се обади:
— Ако слезете долу, ще можете да получите книгите. Те са в специалния фонд и трябва да попълните заявка.
— Да си вървим — протегна Теренс ръка на споя спътник.
— Да не сме нарушили някое правило? — разтрепера се Рик.
— Глупости. Тръгваме си.
— Няма ли да попълним заявка?
— Не, друг път ще видим книгите.
Теренс бързаше и теглеше Рик след себе си. Стигнаха до голямата зала долу. Библиотекарката вдигна глава.
— Хей, вие! — провикна се тя, стана и заобиколи бюрото си. — Един момент! Един момент!
Двамата не възнамеряваха да спират.
До момента, в който някакъв патрул се насочи към тях.
— Закъде сте се забързали толкова? — попита ги той.
В този момент ги догони библиотекарката.
— Вие бяхте в 242, нали?
— Слушайте — започна категорично Теренс. — Обяснете ми защо ни спирате?
— Нали направихте запитване за някои книги? Искаме да ви ги предоставим.
— Късно е вече. Друг път. И не разбрахте ли, че тези книги не ме интересуват. Утре ще дойда пак.
— Библиотеката винаги се е старала да задоволява желанията на посетителите. Всеки миг ще ги донесат. — На бузата й се бяха появили две огненочервени петна. Тя се обърна и изчезна зад ниска врата, която се отвори, преди тя да я докосне.
— Ако нямате нищо против… — обърна се Теренс към офицера от патрула.
Мъжът извади нервопаралитичната си палка и започна да си играе с нея. Палката можете да служи като пръчка, но и като оръжие с парализиращ ефект.
— И така, приятелю, защо не седнете и тихо и мирно да изчакате дамата? Не бива да сме груби.
Мъжът в черната униформа не беше вече нито млад, нито слаб. Очевидно очакваше скоро да го пенсионират и довършваше трудовия си стаж като пазач в библиотеката на тихо и спокойно място, но така или иначе беше въоръжен и в приветливото му изражение имаше нещо неискрено. По челото на Теренс изби пот. Мъжът усещаше как струйки се стичат по гърба му. Беше подценил ситуацията. Абсолютно сигурен беше в предварителния анализ на положението. Така му се падаше. Не биваше да е толкова безразсъден. И всичко това само заради неистовото му желание да завладее Горния град, да се разходи из коридорите на библиотеката, все едно че е саркит…