— Едната е фалшива.
Първо Рик, след него Валона и накрая Теренс пролазиха през една от вратите на пещите. Чу се леко щракване и вратата хлопна след тях. Тримата продължиха да пълзят напред и се озоваха в тясна, едва осветена стаичка.
Чакаха търпеливо. Проветрението беше лошо и миризмата, която се носеше от другите пещи, само засилваше глада им, без да може да го утоли. Валона час по час се усмихваше на Рик, потупваше ръката му успокоително. Но неговият поглед беше празен. Само от време на време прокарваше ръка по пламналото си лице.
— Пълномощнико… — обади се по едно време жената.
— Не сега, Валона — сряза я той шепнешком. — Моля те!
Обърса челото си с опакото на ръката и се загледа замислено в полепналата влага.
Нещо от външната страна на вратата щракна и Теренс, без да се усети, вдигна свити юмруци.
През отвора на пещта, не без известно усилие, промуши едрите си рамене същият онзи мъж.
— Хайде, хайде, приятелю. Няма да се бием, я! — рече той, като видя юмруците на Пълномощника.
Теренс погледна ръцете си и ги отпусна.
Мъжът бе в далеч по-окаяно състояние. Ризата едва се държеше на раменете му. На бузата му се беше появила ярка червенина. Тесните му очи едва проблясваха сред гънките на долните и горните клепачи.
— Спряха претърсването — каза им той. — Ако сте гладни, вземете си от нашето производство. Е, не е кой знае какво, но поне има предостатъчно. Какво ще кажете?
Над града се бе спуснала нощта. В Горния град бяха запалили светлините и човек можеше да ги види от мили разстояние, но Долният бе потънал в лепкав мрак. Затворените капаци на прозорците на пекарната скриваха от любопитните погледи светлината вътре. След началото на полицейския час никой нямаше право да пали лампа.
Хапнал топла храна, Рик се почувства по-добре. Главоболието му намаля и той се загледа в охлузената скула на техния домакин.
— Нараниха ли ви, господине? — попита той плахо.
— Малко. Няма значение. При моята работа това се случва почти всеки ден — засмя се мъжът. — Наложи се да признаят, че нищо не съм сторил, но така или иначе аз им се бях изпречил на пътя, докато гонеха някого… Естествено, не ми се размина — и замахва с ръка, имитирайки удар с въображаемо оръжие.
Рик се дръпна уплашен, но Валона го спря и успокои.
Широкоплещестият се облегна назад и старателно почисти зъбите си с език.
— Казвам се Мат Коров, но ми викат Пекаря. А вие кои сте?
— Просто… — сви рамене Теренс.
— Ясно. От онова, което не зная, няма да пострада никой. Сигурно. Сигурно. Въпреки че, щом ви спасих, бихте могли да ми се доверите. Отървах ви от патрулите, прав ли съм?
— Така е. И сме ви благодарни за това — с огромно усилие на волята Теренс успя да придаде на гласа си съвсем слаба нотка на сърдечност. — Как се досетихте, че гонят нас? Доста хора тичаха.
— Да, но само вашите лица бяха бели като тебешир.
Теренс се опита да се усмихне. Не му се удаде твърде.
— Не ми е съвсем ясно защо рискувахте живота си. И въпреки това ви благодаря. Моето „благодаря“ надали ви върши много работа, но в момента нищо друго не мога да ви дам в замяна.
— Няма нужда нищо да ми давате — облегна се на стената Пекаря. — Правя това винаги, когато мога, а не за определени хора. Почнат ли патрулите да гонят някого, гледам да му помогна колкото ми стигат силите. Просто мразя патрулите.
Валона зяпна.
— И нямате ли неприятности?
— Имам, естествено. Вижте — и той посочи с пръст червената подутина на бузата си. — Но, надявам се, разбирате, че такова нещо не може да ме спре. Нали за това построих и фалшивата пещ. Патрулите просто не могат да ме хванат.
Очите на Валона грееха от уплаха и възхищение.
— Нали знаете колко Скуайъри има на Флорина? — продължаваше техният домакин. — Десет хиляди. А знаете ли колко са патрулите? Може би двайсет хиляди. Докато ние, местните, сме петстотин милиона. Ако им се изпречим насреща, тогава… — и той щракна с пръсти.
— Тогава ще се изправим срещу иглените пистолети и бластерните им оръдия — допълни Теренс.
— Така си е, ето защо ще трябва да си набавим наши пистолети. Вие, Пълномощнико, твърде дълго сте живели край Скуайърите и затова им се плашите.
Цялата представа на Валона за света се преобърна с главата надолу. Човекът насреща й имаше дързостта да се изправи срещу патрулите, а как говореше само с Пълномощника! Рик я подръпна за ръкава, но тя се освободи внимателно от пръстите му и му поръча да спи. Почти не го погледна. Искаше да чуе какво ще каже мъжът.
— Освен с пистолетите и оръдията Скуайърите държат цяла Флорина с помощта на сто хиляди Пълномощници.