— Но полека-лека ще си загубят и чиновниците.
— Това е въпрос на бъдещето.
И така, доктор Джунц седеше в едно от преддверията на Отдела за вътрешни работи на Флорина и чакаше нетърпеливо служителите да изминат безкрайните коридори на бюрократичния лабиринт и да го пуснат през мудните си инстанции.
Възрастен мъж, посивял очевидно на тази служба, застана пред него.
— Доктор Джунц?
— Да.
— Елате с мен.
Един светещ номер на обикновен екран и флуоро-лъч във въздуха, който да го отведе до съответната врата, биха свършили същата работа, но там, където има изобилие от евтина работна ръка, не си заслужава да се въвежда техника. И друг път му бе правило впечатление, че в нито едно държавно учреждение на Сарк не бе срещал да работят жени. Като се изключат някои прислужнички, които също нямаха право да раждат, жените на Флорина бяха останали на своята планета, а за жени служителки от Сарк и дума не можеше да става.
Посочиха му стол пред бюрото на един от помощниците на заместник-секретаря. Длъжността на човека Джунц разбра от светещия надпис върху табелата, закачена на бюрото. Естествено, нито един жител на Флорина не можеше да бъде нещо повече от чиновник, независимо от това, конците на колко служби държи в белите си ръце. Заместник-секретарят и Секретарят можеха да бъдат само саркити и макар да ги бе срещал в обществото, Джунц чудесно знаеше, че е изключено да го приемат тук.
Най-сетне се бе приближил, макар и слабо, до целта. Помощникът разглеждаше внимателно папката пред себе си и прелистваше старателно кодираните страници, сякаш в тях се криеха тайните на вселената. Той беше доста млад, вероятно наскоро бе завършил образованието си и като всички жители на Флорина бе рус и със светла коса.
Доктор Джунц усети някаква атавистична тръпка. Той самият произхождаше от Либер и като всички свои сънародници бе с тъмнокафява кожа. Малко бяха световете в Галактиката като Флорина и Либер с толкова ясно изразени характерни белези. Обикновено се срещаше нещо междинно.
Някои млади радикално мислещи антрополози защитаваха идеята, че хора от светове като Либер например са възникнали в резултат на свободна, но конвергентна еволюция. Учени от по-стари поколения категорично отхвърляха възможността за еволюция, която води различни видове до кръстосване между световете в Галактиката. Твърдяха, че още на първоначалната своя планета, независимо от това коя е била тя, човечеството е било разделено на подгрупи с различна степен на пигментация.
Това само отнасяше проблема още по-назад във времето и отнемаше възможността за ясен отговор, ето защо нито една от съществуващите теории не задоволяваше доктор Джунц. И въпреки това той се улавяше, че от време на време се замисля върху този проблем. Известни бяха легендите за конфликти, свързани със света на тъмнокожите. Според либерски митове в отдавна отминали времена хората с различна пигментация воювали помежду си и дори откриването си Либер дължал на група тъмнокожи, които, бягайки от враговете си, намерили спасение на него. Когато напусна Либер, за да постъпи в Института за космически анализ на Арктур, и по-късно навлезе в професията, доктор Джунц сякаш забрави за тези легенди. Един-единствен път му се наложи да се сети за тях и да се замисли по-сериозно. Свързано бе с проучването на един от древните светове от сектора Кентавър, един от онези светове, чиято история е наброявала хиляди години и чийто език е бил толкова архаичен, че негов диалект би могъл да бъде онзи отдавна изчезнал и митичен език — английският. В него например се срещаше отделна дума за човек с тъмна кожа.
Защо ли им е била? Нямаха отделна дума за човек със сини очи например или пък с големи уши, или с къдрава коса. Не се срещаше и дума за…
Сухият глас на Помощника прекъсна размишленията му.
— Съгласно данните тук вие сте бил вече в нашата служба.
— Бил съм, разбира се — малко троснато отговори доктор Джунц.
— Това е било отдавна.
— Отдавна беше.
— Продължавате да търсите космоаналитика, изчезнал преди единадесет месеца и тринадесет дни — не спираше да шумоли с листовете си Помощникът.
— Точно така.
— През всичкото това време — уточняваше младият мъж със сух, умишлено изцеден от тембър глас — не са открити никакви следи и никакви доказателства, че такъв изобщо е забелязан на територията на Сарк.