— За последен път е бил забелязан в пространството непосредствено до Сарк.
Помощникът вдигна белезникаво-сините си очи и за част от секундата ги спря върху доктор Джунц, сетне много бързо ги сведе отново.
— Възможно е, но това все още не е доказателство, че е бил и на Сарк.
Не било доказателство! Доктор Джунц сви устни. Точно това упорито му повтарят вече месеци наред и от Междузвездното бюро за космически анализ все по-грубо и по-грубо.
„Няма доказателства, доктор Джунц. Струва ми се, че можете да запълните времето си с по-полезна дейност. Бюрото ще се погрижи търсенето да продължи.“
Но онова, което стоеше зад тези думи, бе: „Стига сте харчили парите ни напразно, Джунц!“
Всичко бе започнало, както съвсем вярно отбеляза Помощникът, преди единадесет месеца и тринадесет дни по Междузвездния стандарт за времето (естествено, никой не можеше да вини Помощника за това, че използва местното време).
Два дни преди това Джунц бе кацнал на Сарк, за да проведе редовна проверка на местното Бюро, която се бе оказала… е, ясно е каква се бе оказала.
Беше го посрещнал тукашният представител на Международното бюро за космически анализи — тъпичък младеж, когото доктор Джунц запомни най-вече с това, че непрестанно дъвчеше някакъв продукт на химическата индустрия на Сарк.
Проверката му бе към своя край, когато представителят на МБКА си спомни нещо и макар и за малко остави своята дъвка под езика си.
— Преди известно време получих съобщение на един от нашите наблюдатели. Възможно е да е нещо незначително, но нали ги знаете?
Много такива пренебрежителни подмятания беше чувал Джунц: „Нали ги знаете?“ Ядоса се и се канеше да поясни, че самият той преди петнадесет години е бил един от тези наблюдатели. И именно този яд го накара да поиска съобщението, което гласеше:
„Моля, поддържайте пряка кодирана линия с Главния щаб на МБКА за по-подробно съобщение по проблем от изключително значение. Отнася се до цялата Галактика. Ще кацна с минимална траектория.“
Местният представител го наблюдаваше с любопитство. Подновил бе ритмичното движение на челюстите си.
— Нали прочетохте: „Отнася се до цялата Галактика“. Звучи добре, дори за един наблюдател. Свързах се веднага с него с надеждата да разбера нещо повече, но уви! Повтаряше само, че всички хора на Флорина са в опасност. Представяте ли си, петстотин милиона души били в смъртна опасност. Стори ми се, че е откачил. И затова, честно казано, когато кацне, нямам никакво желание да се разправям с него. Какво мислите?
— Имате ли запис на този разговор? — попита Джунц.
— Естествено.
Наложи се да потърси известно време. Най-накрая извади касетка със сребърен филм. Доктор Джунц го пусна.
— Това е копие, нали? — смръщи чело Джунц.
— Оригинала изпратих в Бюрото за междупланетен транспорт на Сарк. Помислих си, че ще е най-добре да го посрещнат с линейка. Човекът сигурно беше болен.
В първия миг доктор Джунц почти се съгласи с младежа. Често пъти, когато по време на работа самотните аналитици излязат от релси, душевните им разстройства придобиват страшни размери.
— Я чакайте — сети се нещо Джунц. — Говорите така, сякаш той още не е кацнал.
— Предполагам, че е кацнал, само че никой нищо не ми е казал.
— Нека се обадим в Бюрото по транспорта за повече подробности. Болен или не, случаят трябва да фигурира в нашите архиви.
На следващия ден Джунц се бе отбил за някаква последна проверка при представителя на Бюрото. Имаше работа и на други планети и предпочиташе да отпътува навреме. Вече на прага попита:
— Какво става с нашия наблюдател?
— Точно това исках да ви кажа. От Бюрото по транспорта предадоха, че не са чували нищо за такъв човек. Изпратих им енергетичния спектър на хиператомния му двигател, за да проверят пространството наоколо, но не го откриха. Може да се е отказал да кацне тук.
Доктор Джунц реши, че е по-добре да отложи отпътуването си с двадесет и четири часа. На следващия ден отиде в службата за Междупланетен транспорт в Сарк Сити, столицата на планетата. За първи път се срещна с бюрократите флорини, всеки от които поклати глава отрицателно. Да, наистина били получили информация за пристигането на космоаналитик от МБКА. Но корабът му не кацнал.
Доктор Джунц настояваше. Важно бе, защото вероятно човекът е бил болен. Попита ги за копието от разговора на местния представител на МБКА с космоаналитика. За какво копие става дума — вдигаха те рамене. Не можеха да открият нито един служител, който да е получавал подобно нещо. Жалко наистина, ако човекът е болен, но неговият кораб просто не е кацнал на тяхната планета.